Казусът с бизнесмена Веселин Денков: в какво е обвинен и каква е ролята на консултантите? | Новини и анализи от България | DW | 20.06.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Казусът с бизнесмена Веселин Денков: в какво е обвинен и каква е ролята на консултантите?

В какво точно е обвинен бизнесменът Веселин Денков, който беше задържан за над 10 месеца? "Имаме все повече съмнения, че се фабрикуват свидетели за целите на обвинението", каза пред ДВ Николай Стайков от АКФ.

Николай Стайков

Николай Стайков

"Антикорупционният фонд" (АКФ) е неправителствена организация, която работи за изобличаването на корупцията в България. Тя нашумя с журналистически разследвания като "Апартаментгейт", "Осемте джуджета", редица случаи на нарушения по Закона за обществените поръчки и други. Сега във фокуса на общественото внимание е тяхното разследване, наречено "Списък за бърз контрол", чийто предмет е историята на бизнесмена Веселин Денков, задържан за повече от 10 месеца, около когото се появяват "консултанти" с предложение да го освободят при определени условия. Те водят телефонни разговори с Ивайла Бакалова, с която Денков живее на семейни начала, но тя отказва да изпълни условията им, записва разговорите си с тях и дава публичност на записите. В резултат Денков е пуснат в домашен арест. По този повод потърсихме автора на разследването - журналиста Николай Стайков.

Господин Стайков, как и с какво Ви заинтересува казусът на Денков - на фона на не малкото и не по-кратки арести на бизнесмени напоследък?

Николай Стайков: Ключовите думи в случая са "протести" и "прокуратура" - вече знаех за няколко проверки по такава линия през миналата година, инспирирани от държавата. Иначе предварително не познавах Веселин Денков. Колеги ми подсказаха, че казусът му може да е интересен за мен, тъй като има сходства с "Осемте джуджета".

Споменавате протести, но нека тогава изясним в какво точно е обвинен Денков. Според една от версиите, бизнесменът е обвинен в това, че е плащал на протестиращите по поръчка на Васил Божков. Но според друга, той е обвинен в лихварство.

Николай Стайков: Точно така, но двете версии са омесени и това се вижда от документите по делото, до които получих достъп благодарение на адвокатите. Там се говори и за едното, и за другото без нищо да става ясно. Обвиненията са главно на основата на свидетелски показания, при това доста еднотипни, взети през миналия август и в голямата си част от анонимни, тайни свидетели. Като важно е и това, че те не са преки свидетели, а се позовават на друг - чух, че…, говори се, че… и т.н. Шансът на подобни свидетелства да издържат като доказателства в съда, особено на по-висока инстанция, е минимален…

Редакцията препоръчва

Тогава излиза, че въпросът не е обвиняемият да бъде осъден, а да бъде държан в ареста, за да може едни - да ги наречем бенефициенти около прокуратурата, да се възползват като уредят освобождаването му, накъдето води вашето разследване. Как това се съотнася към подозренията, проявили се в други журналистически разследвания, че прокуратурата може да бъде използвана за политически или икономически разправи, които обаче ще постигнат целта си, ако обвиняемият бъде осъден?

Николай Стайков: Добре разбирам въпроса ви. И трите хипотези са валидни в различна пропорция в различните случаи. Попадал съм на случаи, когато специализираната прокуратура се е намесвала на едната страна в конфликти и с бизнес конкуренти, и с политически опоненти. А най-интересни за мен са случаите, когато създаваме проблем, за да продадем решаването му.

За случая с Денков несъмнено е валидна третата хипотеза, както показват предоставените от Ивайла Бакалова записи. Но и хипотезата за политическа разправа не бива да бъде изключена, предвид обвинението, че Денков е финансирал протестите. Още повече, че за него нито има доказателства, нито е ясно защо това да е престъпление, освен евентуално за данъчните. Засега изглежда като че ли обвинението за финансирането на протестите е забравено, но това може да е класически трик на прокуратурата, при който някои от обвиненията се вкарват в отделни досъдебни производства и се поставят "на трупчета", за да се използват в необходимия момент.

Влязлото в съдебната зала обвинение, че Денков е участник в организирана престъпна група за лихварство също е дотолкова необосновано, че адвокатите на защитата сами молиха да им посочат някакви факти, които го доказват, за да могат да ги оборят.

А Вие имате ли насрещни доказателства, че обвиненията срещу Денков са необосновани?

Николай Стайков: Те са преди всичко в разминаванията и откровено неверните твърдения на свидетелите, върху които основно се градят обвиненията. Например, Веселин Денков или е метър и седемдесет, или е метър и осемдесет и шест, или си го виждал, или не си го виждал, или е бил в Дубай на определена дата, или не е бил… И така нататък, няма как да е вярно и едното и другото. Нека да го кажа директно - и аз, и мои колеги имаме все повече съмнения, че се фабрикуват свидетели за целите на обвинението, че то е скалъпено. Един от типичните индикатори за това е обвинението в организиране на престъпна група между хора, които никога не са се виждали.

Сега да отдадем дължимото на консултантите - те имат ли участие в набелязването на жертвите? По какви критерии става то - първо, трябва да си достатъчно богат, както при отвличанията ли?

Николай Стайков: Подозирам, че има такова набелязване, но едва ли е систематично с бази данни и т.н., по-скоро става постепенно и случайно в една система, която позволява това да се случи. Мисля обаче, че в случая със записаните от Ивайла Бакалова разговори попаднахме на двама истински професионалисти. Това си личи от начина им на говорене - много ошлайфано, както и по това, че след като публикувахме първата част на разследването имахме множество обаждания, над десет - на хора, които са били тяхна жертва. Единият от тях е и бивш служител на системата, който понастоящем живее с магистрат.

Ние постъпихме с тях според стандартите на нашата професия и ги потърсихме лично, за да изложат своята гледна точка.

Те не се ли опитаха да се скрият от вас, вместо обществото да разбере, че става дума точно за Емил Писков и Мартин Божанов, познат като Марто Нотариуса. Не се ли боят от медийна публичност?

Разследването на уебсайта на АКФ

Разследването на уебсайта на АКФ

Николай Стайков: Не, по-скоро разчитат на медиите, за да се представят така, както искат да изглеждат в очите на обществото и да изложат защитната си теза: ние ви консултираме само как да намерите правилния адвокат, което струва пари. Не е рекет, а консултантска услуга и не е престъпление консултантът да вземе хонорар за нея, включително и голяма сума. И те имат своите клиенти, които приемат нещата по този начин, някои от тях са доволни и ги препоръчват на други.

Всяка една корумпирана система има нужда от такива посредници, доколкото корупцията е интимен акт. Трябва да има кой да прецени дали едната страна е готова да даде, а другата да приеме.

Не трябва ли прокуратурата да се опита да свали корупционните подозрения от себе си като подведе под отговорност въпросните посредници?

Николай Стайков: Смятам, че има достатъчно данни за проверка на дейността на тези хора и контактите им с магистрати. И това дали прокуратурата ще започне такава проверка е истинският практически тест за интегритет на системата.

Откъде пак изникна бившият депутат Яне Янев като консултант в тази история, който впрочем беше и съветник на бившия премиер по въпросите на корупцията?

Николай Стайков: Категорично искам да кажа, че не бих го сложил в една група с другите консултанти. Най-малкото, защото не говори за пари. До него води верига от човешки контакти, потърсен е за приятелска помощ, което не значи, че не е готов да осребри запазените си контакти в системата. Янев чрез адвокатите си ни забрани да публикуваме записите с него, но ние го направихме в обществен интерес, пък той да предприеме срещу нас каквото иска.

Защото за нас публичността, осветяването, светлината, дори само камерата в телефона, ако искате, е най-голямата ни сила в борбата с корупцията.