″Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се самоубия″: разказът на украинка, освободена от руски плен | Новини и анализи от Европа | DW | 02.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се самоубия": разказът на украинка, освободена от руски плен

"Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се самоубия. Но аз издържах." Това разказва украинска фелдшерка, която е била в руски плен. "Хората в Русия са зомбирани. Даже не ги мразя, отнасям се към тях като към болни."

Юлия Паевская

Юлия Паевская

Още от 2014 година насам украинката Юлия Паевская работи като фелдшер. В Украйна тя е известен парамедик, позната е и под псевдонима Тайра. Тя организира своя собствена доброволческа военномедицинска организация, носеща името "Ангелите на Тайра". От самото начало на мащабната война на Русия срещу Украйна Паевская е била в Мариупол, където помагала за транспортирането на ранените до болниците в града. Руските военни задържат Тайра на 16 март, когато тя се опитвала да закара местни жени и деца с автобус до Запорожие. Тя и шофьорът са арестувани. Предишния ден Паевская предоставя на репортерите на АП уникални кадри от обсадения Мариупол. На 17 юни украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Юлия Паевская е била освободена от плен. DW разговаря с нея.

Какво преживяхте, докато бяхте в плен?

Юлия Паевская: Това е много тежко изпитание. Ограничаването на свободата променя съзнанието на човека и коригира отношението му към обществото и към него самия. Никому не пожелавам подобно нещо.

Какво беше отношението към Вас, докато бяхте в плен?

Редакцията препоръчва

Юлия Паевская: Ужасно беше. През всичките тези три месеца не разполагах с никакви вещи, от които се нуждае една жена, изобщо нямах нищо на разположение. С това, с което бях облечена, с него и си останах - един комплект бельо, един панталон, анцуг и малко дрехи. Нищо друго нямах. Не ми предоставиха нито възможност да се обадя по телефон, нито медицинска помощ. Веднъж един фелдшер ми оказа помощ и това беше много достойна постъпка, но беше само еднократна. Докато не е завършило следствието, няма да говоря за изтезанията и психологическия натиск, макар че те бяха страшни.

Можете ли да кажете къде се намирахте?

Юлия Паевская: Да, мога. Държаха ме в следствения изолатор в Донецк. Там останаха много наши пленници. Отношението към тях е ужасно. Хранят те, колкото да не умреш от глад. През последната седмица не ни даваха дори и сапун. В стаята с размери 6 на 3 метра имаше общо 22 жени и 10 легла. Психическото състояние на тези жени беше ужасно - не им даваха никаква информация за семействата и децата им. Но повечето от тях се държаха много достойно. Това бяха украинки от редовните въоръжени сили и Националната гвардия, девойки от "Азов", а и някои цивилни гражданки. На това място се провеждаше "филтрация", в която проверяват за сътрудничество с "окупационните войски". А това е обвинение, по което се издават смъртни присъди. Когато ми предявиха подобно обвинение, без абсолютно никакви доказателства, бях безкрайно учудена. Казах им, че съм изпълнявала своя дълг, оказвайки помощ на народа на Украйна и съм действала на територията на моята държава в Мариупол. На което те ми отговориха, че това не е Украйна, а "територията на ДНР".

Казахте, че сте били убедена, че има само 1% вероятност да Ви освободят. Защо?

Юлия Паевска: Заради психилогическото въздействие, което оказват. Те действат много професионално и е много трудно да пресееш кое е лъжа и кое - истина.

На мен веднага ми казаха: "Ти жива няма да останеш и най-добре е сама да си сложиш край на живота". Това, разбира се, щеше да е най-удобно за тях, но аз не им дадох такъв шанс.

Как разбрахте, че искат да снимат за Вас филм?

Юлия Паевская: Не помня в кой точно ден стана това, защото те всичките се бяха слели в съзнанието ми в едно - нито сън, нито храна, а и вода почти не съм пила... Това беше някъде в началото. Бяха ми сложили белезници на ръцете и ме отведоха в някаква стая, където вече бяха инсталирали осветлението и където се намираше снимачна група от някакъв руски телевизионен канал. Започнаха да ми задават въпроси и след известно време схванах, че въпросите са така зададени, че после да могат да монтират отговорите ми, като изрязват парченца от тях. И тогава започнах да коригирам това, което казвам. Започнах да говоря така, че да е трудно да се изрязват откъси. Но те, все пак, са успели да слепят нещо абсурдно от всичко, което казах.

А разбрахте ли какъв образ се опитват да Ви конструират?

Юлия Паевская: За "нацистка", "убийца" и някакви глупости, свързани с продажба на органи. Много се удивих, като чух всичките тия нелепици. Та аз от толкова време съм на фронта и всички знаят с какво се занимавам. Те смятат, че целият свят е длъжен да се подчинява на великата им империя. Затова и обвиняват Украйна в нелепи неща. Питаха ме например как Украйна е планирала да нападне Руската федерация. Имаше и много други въпроси от този сорт. Това си беше пълен абсурд. Пропагандата там е страшна, хората са направо зомбирани. Аз даже не мога да ги ненавиждам, защото разбирам, че те са под влиянието на пропаганда. Отнасям се към тях като към болни хора.

Знаете ли кои от пленените украинци се нуждаят най-спешно от освобождаване?

Юлия Паевская: Това са ранените и жените. Например там имаше една от медичките, която беше бременна в седмия месец. Тя все пак имаше малки предимства пред нас, останалите, защото на нас даже не ни позволяваха да сядаме - длъжни бяхме да стоим прави. А да се спи можеше от 22 часа до 6 сутринта, но в действителност ни освобождаваха за сън по-късно, а ни будеха по-рано. Можеше да се седи само на тесни скамейки, на които нямаше как да се намери място за 22 жени - там можеха да седят най-много шест слабички девойки. Затова трябваше постоянно да се сменяме, а руснаците постоянно ни проверяха да не би да сме седнали. Ако седиш, те наказват - отначало ти крещят, а после влизат в помещението и може и да пострадаш.

Как мислите, колко още ще продължи войната?

Юлия Паевская: Не мисля, че тя ще завърши твърде бързо, освен ако не стане някакво чудо. Но Украйна ще я спаси чудото и това чудо е украинският народ.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

"Те изнасилиха и убиха дъщеря ни. Мразим руския свят."