Кажи ми какво купуваш, за да ти кажа кой си | Новини и анализи от Европа | DW | 18.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Кажи ми какво купуваш, за да ти кажа кой си

Българите дават най-ниска оценка за състоянието на страната си, искат да карат автомобили родно производство и са особено песимистично настроени спрямо бъдещето, сочи изследване за потребителските навици в Европа.

Времената се менят - това е основният извод на проучването на БНП Париба, от което ясно се вижда, че поради или въпреки повсеместната глобализация и индустриализация хората все повече търсят близост, естественост, автентичност и сигурност. Искат да знаят какво потребяват с акцент върху регионалните продукти, давайки си сметка, че така могат и да подкрепят регионалната икономика.

Все пак какво е значението на "регионалността" за гражданите в различните европейски държави? Как се развива тази тенденция в отделните страни и в кои случаи е уместно да се говори за регионално потребление? Защо хората решават да купуват именно местни продукти и какво би могло да им попречи да го направят? Отговорите на тези въпроси определено са интересни - особено за предприятията и търговските вериги, които получават по този начин ориентир.

Половината от запитаните европейци казват, че предпочитат да купуват продукти, произведени в собствената им страна (на първо място са хранителните стоки с 87 процента), за 22 на сто от гражданите произходът на продукта няма абсолютно никакво значение, а 17 процента заявяват, че не ценят особено местните продукти - точно обратното. Основните причини за предпочитането на родното производство са три - загриженост за околната среда, подкрепа за местната икономика и за местния трудов пазар.

Същевременно се откриват различия в отношението към регионалните продукти в различните части на Европа - за западноевропейците това са продукти от техния регион, докато средноевропейските потребители разбират под понятието по-скоро национални, респективно европейски продукти.

Оценката на България не е добра

Изследването стига до заключението, че настроението на потребителите като цяло се е подобрило значително - покрай настъпилите подобрения в собственото им положение. Смята се, че тази тенденция е трайна, но се отбелязва също, че нещата лесно могат да се преобърнат, ако растежът отслабне, а социалната несигурност се увеличи. Прогнозираният растеж (на БВП) в Европа за годината е 1,8 процента, на който фон България се класира много добре с прогноза от 3,1 на сто. По-добри са само показателите на Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Макар и минимално - 0,1 процент - подобрение има и в личната ситуация на българите, но пък в това отношение влошаване се наблюдава само в три държави - Белгия, Франция и Швеция.

Като цяло оценката, която българите дават за състоянието на страната си, е най-ниската в сравнение с данните от другите държави - 3,7 по скалата от 1 до 10 (срещу 7,4 в Норвегия, която е шампион в категорията). А що се отнася до личното състояние: по същата скала българите го изчисляват на 4,8 или на предпоследно място преди унгарците. Най-добре в това отношение са датчаните - както излиза от проучването.

Българите са и в групата на хората, които смятат, че покупателната им способност през последните 12 месеца е намаляла - така мислят 40 процента от анкетираните. Но пък във Франция същият показател е 59 на сто, докато в Дания - само 17 на сто. Принципно се открива стабилност в това отношение в европейски мащаб - при 44 на сто не са настъпили изменения. В 8 от 17-те включени в проучването държави покупателната способност се е увеличила, а най-високо в класацията са норвежците - с 46 процента ръст.

Що се отнася до склонността към спестовност, в България е отчетен значителен ръст от 17 процента, въз основа на който излиза, че 53 процента от гражданите биха искали да пестят повече. Но пък получават и "бронзов" медал отговаряйки утвърдително на въпроса "Дали в следващите месеци бихте искали да харчите повече?". България е класирана на трето място след Румъния и Италия. А на кои им се харчи най-малко? Нищо изненадващо - на швейцарците. Все пак от това, че на българите им се харчи, ни най-малко не следва, че имат възможността да го направят - само три процента заявяват, че разполагат с нужните средства за това.

Българите са песимисти

А дали са готови българите да плащат повече, за да купуват стоки, произведени в региона? На челните позиции - като привърженици на качеството на местните продукти - са австрийци, италианци, германци и румънци със средно 90 процента одобрение. В България пък само 50 на сто казват, че намират качеството на тези продукти добро.

Това, което се радва на успех, са българските хранителни продукти - те се харесват на 94 процента от анкетираните (само италианците харесват храните си повече - 96 на сто). Следват мебелировката и дрехите - със 74 процента одобрение, козмтичните и хигиенните продукти - с 61, електрониката - с 18 и - невероятно, но факт: 11 процента от анкетираните българи биха искали да карат коли българско производство.

Авторите на проучването отбелязват, че българите се различават от съседите си по това, че гледат особено песимистично към бъдещето - и в личен, и в общ план. Освен това са сред малкото страни, които дефинират "регионалните продукти" като продукти, произведени в тяхната държава. Ако на потреблението на този вид продукти се гледа като на нещо важно, то е предимно по патриотични съображения - екологичният аспект отстъпва на заден план.

Проучването е било осъществено в 17 държави, в които са били анкетирани 13 800 души на възраст между 18 и 75 години. Основният извод е, че европейските потребители ценят регионалните продукти, тъй като държат на доверието и качеството. Потреблението на този вид продукти създава усещането, че действаш отговорно. За което потребителите са готови да плащат и повече.

Редакцията препоръчва

Реклама