Кадърните заобикалят Австрия | Новини и анализи от Европа | DW | 17.08.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кадърните заобикалят Австрия

Австрия е поредната от западните държави, която има нужда от чуждестранни квалифицирани специалисти. Но точно такива не идват, интересът е на по-ниско ниво. В това няма нищо чудно, пише по този повод "Ди пресе".

Един от най-големите проблеми на австрийската миграционна политика може да се опише и само с едно изречение - мигрантите, от които има нужда на пазара на труда, не идват, а тези, които идват, не са нужни на трудовия пазар. Или поне част от тях.

За да се съгласи човек с тази теза, няма нужда нито да е популист, нито ксенофоб. Достатъчен е и един поглед към цифрите: преобладаващата част от висшистите от държави извън Европейския съюз, завършили образованието си в Австрия, напускат страната отново колкото може по-бързо. През академичната 2010/2011 г. от австрийските университети са излезли точно 1 300 души от т.нар. трети страни. И само 222 са поискали червено-бяло-червената карта, която им гарантира оставането в страната. По отношение на обучаващите се в австрийските висши учебни заведения 50 000 души от страни-членки на Европейския съюз статистиката мълчи - благодарение на свободата за избор на местоживеене. Все пак и в това отношение има показателни индикации: две трети от чуждестранните студенти по медицина напускат Австрия след завършване на образованието си.

"Умните глави" бягат

Graz Medizin Aufnahmeprüfung

Студенти по медицина от Грац полагат изпит

Австрия на практика преживява това, което в университетските кръгове се нарича "асиметрична мобилност" - заради лесния достъп до висше образование (без ограничения и такси) мнозина избират да следват в нея, но след като се дипломират (на държавни разноски), я напускат отново. Австрия изобщо не може да се класира в съревнованието за "най-умните глави".

За сметка на това пък голяма част от чужденците, които остават в страната, са с ниско образование. По данни на Министерството на вътрешните работи през 2011 г. цели 31 процента от хората с чуждестранен произход са били само с основно образование. При самото австрийско население този показател е 13 процента. Особено висок е делът на хората с нисък образователен ценз от Турция - 61 процента, и бивша Югославия - 37 процента. Мигрантите от страните от Европейския съюз са общо-взето с добро образование. Но те за съжаление са малцинство. Което никак не е благоприятно за страна като Австрия, изпитваща недостиг на висококвалифицирани специалисти и твърдяща, че науката е най-важният й ресурс.

Икономиката е виновна!

Трудно е да се каже, защо Австрия не привлича високообразованите. Една от причините вероятно трябва да се търси в състоянието на националната икономика. Според изследване на швейцарския Институт за маркетингово развитие, посветено на конкурентоспособността, за 2 години Австрия се е сринала от 7-мо на 21-во място.

Tourismusboom in Wien Schloss Stephansdom

Виена е възприемана повече като туристическа дестинация, а не като икономически и бизнес-център

И по-нататък: на държавата не й се удава да представи подобаващо силните си страни. Чуждестранните "High Potentials", или ключови кадри като мениджъри и експерти възприемат Австрия не като икономически, а като туристически център. Това се потвърждава от изследване, в което само една трета от запитаните възприемат Виена като бизнес-център, и само 14 % - като център на високите технологии. Австрия изостава и по отношение на признаването на чуждестранните дипломи - поне засега правителството не проявява никаква подобна склонност.

Участвалите в проучването определят като най-голям проблем враждeбното отношение към чужденците. Всичко това, заедно с по-горе изброените причини, карат онези, които имат избор, да напускат Австрия. В същото време не се използва докрай потенциалът на тези, които остават, вкл. на тези, които са вече второ поколение имигранти в Австрия. И до ден днешен образователният проблем си остава също и интеграционен.

АГ, ДПА, Ди пресе, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама