Кадик: ′′Надявам се парламентът да отхвърли текстовете′′ | Новини и анализи от България | DW | 10.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кадик: ''Надявам се парламентът да отхвърли текстовете''

Част от предлаганите промени в Наказателния кодекс застрашават основни права и свободи на българските граждани, смята Даниел Кадик от фондация "Фридрих Науман" в София. С него разговаря Николай Цеков.

Даниел Кадик е ръководител на проекта за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" в София.

ДВ: Какви са оценките Ви за предлаганата промяна в член 305, алинея трета от Наказателния кодекс, която гласи, че "...български гражданин, който се постави в услуга на друга държава, чужда организация или организация под чужд контрол, за да ѝ служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години"?

Д. Кадик: Моите колеги току-що ме информираха по този казус. Трябва да кажа, че написаното във въпросния член 305 ми прозвуча като пълен абсурд. Заплахата за лишаване от свобода заради работа в неправителствена организация ми изглежда по-свирепа дори от практиката в Русия. Чудя се как ще бъдат дефинирани параметрите, по които ще се доказва извършването на престъпление по въпросния член от Наказателния кодекс. В България фондация "Фридрих Науман" работи с опониращи на властта неправителствени организации и всеки техен досег с нас евентуално би ги поставил под ударите на предлагания член 305. Дори моите сътрудници в софийското бюро на фондацията са заплашени от наказателна репресия, ако този проектозакон види бял свят. Искрено се надявам правосъдната министърка Зинаида Златанова да направи нещо по проблема, а Народното събрание да отхвърли онези текстове в проекта за нов Наказателен кодекс, които нарушават принципите на демокрацията. Защото те се явяват заплаха не само за работата на нашата фондация в България, но и за целия български неправителствен сектор. Надявам се да отпаднат и текстовете, които инкриминират някои дейности, присъщи на свободната журналистика. Ако това не се случи, предстои неминуемо ново пропадане на България в класациите на организации като "Репортери без граници" за състоянието на медийната свобода. Разбрах също, че поне половината от оспорваните нови регулации в проекта за нов Наказателен кодекс, противоречат на европейското право.

ДВ: Как ще коментирате твърденията, че промените в Наказателния кодекс всъщност били насочени не срещу свободния обмен на информация, а срещу нерегистрираните вероизповедания и секти в България?

Daniel Kaddik Leiter Büro der Friedrich Naumann Stiftung in Sofia

Даниел Кадик

Д. Кадик: Не мога да коментирам ситуацията с религиозните секти, но ако този проект за Наказателен кодекс е направен, за да възпрепятства богослужението на някои религиозни групи, това също противоречи на Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Подобен закон не би издържал пред Европейския съд за правата на човека.

ДВ: Какво е мнението Ви за друг спорен текст в проекта за нов Наказателен кодекс, който инкриминира заснемането на публични личности на публични места, направено без тяхното изрично съгласие? Това вероятно би могло да вкара в затвора и редица журналисти, фотографи и оператори?

Д. Кадик: Този текст също доказва, че в България е налице реална заплаха срещу журналистиката и свободното слово. Пак повтарям, че ако подобни текстове станат част от българското право, страната отново ще пропадне надолу в класациите за медийна свобода. И сега проблемите в това отношение са много големи. Ако репресивният член в новия Наказателен кодекс все пак мине през Народното събрание, работата на журналистите, и особено на фотографите и операторите от електронните медии ще бъде силно ограничена, да не кажа невъзможна. Много неща като поведението и реакциите на г-н Сидеров в последно време, просто няма как да стигнат до знанието на широката общественост. В крайна сметка журналистите, които досега ги отразяваха, просто ще бъдат сплашени повече да не го правят. Според мен в това се състои голямата опасност за медийната свобода в България.

ДВ: Как е решен в Германия проблемът за баланса между личната неприкосновеност и оправдания обществен интерес към живота на политици и известни публични личности?

Д. Кадик: Отразяването на обществения живот на публични личности е принипно разрешено. Не се изискват и някакви специални разрешения за това. Тези хора и тяхната дейност не са табу за медиите. В Германия обаче има много правила, които помагат да се определи кои са хората и сферите на дейност, представляващи публичен интерес. Онези, които не спадат към тази категория, имат право да откажат да бъдат снимани и да изискат заличаването на снимките и филмите, в които фигурират. Не така стои въпросът с публичните личности. Официално лице не може да забрани да бъде снимано. В германските съдилища има много дела, заведени от публични личности, които смятат че са били засегнати личните им права от фотографи и видеожурналисти, но съдиите по правило отсъждат в полза на медиите. Мотивите са, че щом политик се държи по непристоен начин или е хванат в някакво нарушение, гражданите са в правото си да узнаят за него, защото извършителят му е длъжен да служи на обществото.

Редакцията препоръчва