Йончева, Марешки и другите: какво се крие зад този ход на прокуратурата? | Новини и анализи от България | DW | 09.11.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Йончева, Марешки и другите: какво се крие зад този ход на прокуратурата?

Броени дни преди мониторинговия доклад на ЕК за България прокуратурата демонстрира активност, като поиска шест депутатски имунитета. Какво се крие зад тези действия на държавното обвинение? Ето две хипотези:

Коментар от Полина Паунова:

Броени дни преди Европейската комисия да публикува мониторинговия си доклад за България, който навярно за пореден път ще констатира липсата на ключови реформи, прокуратурата демонстрира дейност, като поиска имунитетите на шестима народни представители.

В една нормална демократична обстановка подобна активност сигурно би предизвикала овации - и би показала съвсем нагледно, че държавното обвинение работи. Сегашното положение в България обаче отклонява мисълта към други закономерности, а действията на главния прокурор подсилват подозрението, че подобни хватки се използват както за изчистване на имиджа на обвинението зад граница, така и за обезвреждане на политическия терен в самата България.

Казусите

В четвъртък преди обяд от прокуратурата съобщиха, че са поискали имунитетите на шестима народни представители.  Един от тях е депутатката от БСП Елена Йончева, която е особено критична към премиера Бойко Борисов и управляващите като цяло. Останалите са: колегата ѝ от БСП Георги Михайлов, Борис Кърчев от ГЕРБ и добре познатите на държавното обвинение Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов от "Воля".

Още тук ясно се вижда, че държавното обвинение няма особен интерес към никого от парламентарната група на ДПС или „Обединените патриоти". Вижда се и друго - трима от “Воля” се оказват с нови обвинения по казус, който вече се работи от обвинението. Случайно или не новата порция обвинения към Веселин Марешки и неговите депутати идва в момент, в който именно от тях зависи осигуряването на кворума в пленарна зала, а “Воля” се превръща в решаващ фактор за мнозинството.

За народния представител от ГЕРБ може да се каже, че е от онзи тип парламентаристи, които служат за “пълнеж” във всяка група. А и прокуратурата вече се презастрахова, че ставало дума за “хипотези”, които „не можем да ги твърдим с убеденост". Такъв бил случаят и с Йончева и колегата ѝ от БСП. Но въпреки вероятността изобщо да не се стигне до повдигане на обвинение, прокуратурата гръмко обяви действията си.

Независимо от всички уклончиви обяснения, най-сериозно прозвучаха подозренията по адрес на Йончева, за която се смята, че в битността ѝ на журналист може и да е участвала в пране на пари от КТБ. Твърдение, идващо от ГЕРБ, което първо бе пуснато в обращение от депутата Делян Добрев. Именно той бе основен герой в хасковския скандал "Кумгейт", при който ставаше дума за назначаване на негови близки и роднини в общината. Скандал, с който активно се занимаваше самата Йончева.

Впоследствие от управляващото мнозинство в парламента се заканиха да я дадат на прокуратурата заради нейната заплаха, че ще продължи да разследва случая с къщата в Барселона, за която се появиха съмнения, че е закупена от премиера Борисов за негова любовница.

Йончева е обвинявана, че преди шест години (през 2012) е изпрала източени от КТБ пари, които ѝ били дадени от Цветан Василев. Дали това е вярно или не - тепърва трябва да се доказва. Но е важно да се припомни, че по онова време Йончева е журналист на свободна практика, а КТБ - уважавана от всички властимащи банка. Тоест, към онзи момент съвместни проекти, спонсорство или каквото и да било друго не би трябвало да смущава Йончева като евентуален ползвател на средствата, защото през 2012 година същата тази банка е отличена с приз “Динамика на развитието”. А редицата публикации за нередности в банката са посрещани с насмешка или просто подминавани - както от мнозинството, така и от системата за сигурност в България.

Редакцията препоръчва

Поне три проблема

Поисканите имунитети показват поне три проблема. Първото съмнение, което пораждат, е свързано с времето, в което се случват. А именно - непосредствено преди европейския мониторингов доклад. От тази гледна точка целта изглежда съвсем ясна: демонстрация на активност, която после бързо може да затихне.

Наред с това подборът на депутатите показва за пореден път, че прокуратурата може да се ползва за „обяздване" на хора и туширане на ситуации. От една страна действията на обвинението може да се изтълкуват като поставяне на “Воля” в зависимост, тъй като именно от нея зависи работата на парламента. А от друга страна този ход на прокуратурата прилича на един вид предупреждение към Йончева, която през лятото беше съобщила, че ще продължи да разследва казуса с Борисов и къщата в Барселона, като дори беше обявила, че ще отнесе случая до Брюксел.

Не на последно място действията на прокуратурата доведоха до две изявления, върху които си заслужава да се замислим. Лидерката на БСП Корнелия Нинова заяви, че действията срещу Йончева се дължат на нейното опозиционно поведение, а от „Воля" коментираха, че обвиненията срещу тримата техни представители имат връзка с поисканите от партията им оставки на вицепремиерите Каракачанов и Симеонов.  Което означава, че две парламентарни групи от т.нар. опозиция обвиняват прокуратурата и управляващите в колаборация и на практика дори в репресия.

Тези изявления на БСП и „Воля" повдигат обаче още един съществен въпрос: след като двете формации допускат, че действията на Сотир Цацаров са насочени срещу тях по политически причини, защо до момента нито една от тези партии не се е обявила за преосмисляне на съдебната система, от която прокуратурата е част? Това поражда съмнения за насаждан страх. И отново извиква на дневен ред подозрението, че когато става дума за прокуратурата, парламентарните формации от целия спектър действат като една - само и само да запазят този инструмент за влияние в политическата сфера. Вижда се обаче, че той лесно може да се обърне срещу тях самите. Вижда се също, че работи...

Реклама