И тази земя била израелска | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

И тази земя била израелска

Израел строи селища в окупираните палестински земи. Дотук нищо ново. Новото и скандалното е, че иска със задна дата да легализира дори селища, които са очевидно нелегални - дори по силата на израелското право.

Еврейски заселници са построили близо 4000 жилища на частни парцели на палестинци на Западния бряг. По досегашното израелско право тези строежи бяха незаконни. Мнозинството от депутатите в Кнесета обаче смята да промени този факт. С 60 срещу 52 гласа депутатите одобриха закон, който със задна дата обявява селищата за законни.

Законът трябва да преодолее още няколко юридически инстанции. Съмнително е също дали съдилищата ще го допуснат. Повечето израелски юристи очакват, че Върховният съд ще го спре, твърди университетският преподавател по право в Ерусалим Ювал Шани. Едностранната промяна на поземлена собственост винаги поражда юридически трудности. „Освен това Главният прокурор вече оповести, че смята закона за противоконституционен. Според него, той не отговаря и на международното законодателство, поради което няма намерение да го защитава пред съда”, казва Шани.

„Едно от най-десните правителства за последните 30 години”

Законът е плод на специфичната  ситуация  в Кнесета, обяснява германският политолог Петер Линтл: „Сегашното израелско правителство е едно от най-десните през последните 30 години. Част от хората в него открай време смятат, че Западният бряг е част от Израел.”

Новият закон предизвика сериозни международни критики. Говорител на германското Министерство на външните работи каза: „Разочаровани са много хора в Германия, които се чувстват дълбоко свързани с Израел. Разклатено е доверието ни, че израелското правителство действително смята да се придържа към плана за две държави”.  Критики към закона отправиха още френското и британското правителство, а също така и ООН.

Но всичко това очевидно не тревожи привържениците на закона в израелския Кнесет. Те явно очакват закрила от новия американски президент Доналд Тръмп, смята Петер Линтл. И видимо имат толкова голямо доверие в Тръмп, че си запушват ушите за критиката от Европа. А повечето европейски страни вече отдавна критикуват израелската заселническа политика. „Израелската десница не обръща внимание на тази критика, защото добре знае, че заселническата политика тъй или инак не се приема добре в Европа”, обяснява Линтл.

Но този курс е опасен. Защото все още не се знае какво точно ще бъде отношението на новата американска администрация към строежа на селища. Вярно, че Тръмп се смята за голям приятел на Израел. Идеята му да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим хвърли във възторг десните в Израел. В същото време обаче новото правителство във Вашингтон наскоро излезе със становище, че изграждането на нови израелски селища на Западния бряг „не е продуктивно”.

На фона на всичко това мнозинството в Кнесета очевидно тръгва към много опасна конфронтация. Новоприетият закон всъщност означава отказ от плановете за две държави, смята Линтл и припомня, че незаконните селища възникнаха именно с тази цел: заселниците искаха провалят плановете за двудържавно решение  и да направят невъзможно изтеглянето на Израел от окупираните територии.

Израел е разединен

Israel Siedlungspolitik Abstimmung im Parlament

Израелският Кнесет гласува решението за селищата

Законът предизвиква много спорове и вътре в Израел. 50 на сто от еврейското население смятат, че не е разумно да се строят нови селища, съобщават наблюдателите от неправителствената организация „The Israel Democracy Institute”. А 53% определят анексирането на палестински територии като проблематично.

Част от израелските медии също остро критикуват закона. Ляволибералният вестник „Аарец” дори предполага, че сам премиерът Нетаняху вижда рисковете и поради това не е съвсем убеден в закона. Според вестника, Нетаняху разбира, че в резултат от този закон Израел ще изпадне в международна изолация  - и поради това тайничко се надява, че Върховният съд ще го спре. „Аарец” пише още, че подобни сметки говорят не толкова за наличието на хитроумна стратегия, колкото за липсата на лидерски капацитет.