И пак избори за Кой, а не за Какво | Новини и анализи от България | DW | 31.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

И пак избори за Кой, а не за Какво

Плановете на основните политически сили за управлението на страната се оказват сред най-пазените тайни на предизборната кампания. Отново изборът ще е не за идеи и политики, а за имена, пише в коментара си Иван Бедров.

Месец преди изборите в българските медии можем да прочетем за всяка една стъпка на служебното правителство, да открием критика за почти всяко действие на екипа на проф. Георги Близнашки, но не и да научим какво предлагат политическите сили на българските граждани за следващите 4 години. Да, официалната кампания започва след няколко дни – на 5 септември, но пък никой никога не е чакал тази дата, за да започне агитация по същество. Билбордовете на политически партии посрещаха по магистралите пътуващите българи през цялото лято. Но и този път изборите идват, а изборът отново е само за това кой, а не какво и как ще прави в следващите години.

Вместо това партии и медии, понякога и заедно, атакуват конкретни стъпки на кабинета „Близнашки“, но това не поражда дебат. Нито партии, нито медии говорят по същество – ако не е точно това, то кое тогава е?

Виж кой мълчи

Служебното правителство проявява изненадваща активност и често се ангажира с дългосрочни политики, което не е най-присъщата дейност за кабинет с 2-3 месеца хоризонт. Добри или лоши, тези действия са възможно най-удобният повод за представяне на идеи, но вместо това предизвикват само еднопосочна стрелба. Ето и примерите:

Министърът на финансите Румен Порожанов предложи еднократно изплащане до 1000 лв. от блокираните депозити в КТБ. Законът не предвижда точно такава процедура, но тази идея остава единствена. Основните политически сили предпочитат да не се ангажират с КТБ, където са блокирани няколко милиарда на граждани, фирми и общини. Формално случаят е от компетенцията единствено на БНБ, но засяга хиляди избиратели, а вероятно в бъдеще ще засегне и всички данъкоплатци. Единственото политическо изказване е заканата на ГЕРБ да смени ръководството на централната банка. А какво след това? Партиите мълчат.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Министърът на транспорта Николина Ангелкова обяви промени в приоритетите на програма „Транспорт“ - т.е. магистралите „Хемус“ и „Струма“ стават приоритети. Еднотипна реакция – не било работа на служебното правителство да чертае дългосрочни политики, коментира транспортният министър от кабинета на ГЕРБ Ивайло Московски. И отново до там. Министърът на вътрешните работи Йордан Бакалов обяви, че държавата спира доизграждането на оградата по границата с Турция, защото не определя това като приоритет в политиката по миграция. Мълчание.

Министърът на правосъдието Христо Иванов предложи актуализирана стратегия за съдебна реформа, която предвижда дългоочакваната и избягвана промяна – разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии, за да не могат едните да взимат кадрови решения за другите. Три от съществуващите съсловни организации се обявиха против. Други вероятно ще подкрепят актуализираната стратегия. Но гражданите така и не знаят какво мислят тези, които искат да управляват България след 5 октомври. Нито една от посочените теми не се оказа достатъчно важна за партиите.

А кое е по-важно?

По-важно за партиите е това, което е в новините – реденето на листи. Кой ще е водач в града Х, а кой ще бъде на второ място в града Y, а пък дали третото място в града Z е избираемо или не. В последната седмица партийните активи са изцяло обзети от подобни мисли. Единствената тема по същество, която успя да ги пробуди, бе публикуваната от министъра на отбраната Велизар Шаламанов „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“. Документът бе свален от сайта на военното министерство, след като премиерът Близнашки се ядоса, че вътре пише в прав текст как агресивната политика на Русия е заплаха за сигурността на НАТО и България. Някои партии бяха провокирани, други – не. И това не се оказа чак толкова важно за всички. АБВ и „Атака“ поискаха оставката на министъра, БСП отхвърли „всякакви опити за противопоставяне между България и Русия“, ГЕРБ се ограничи до реплика на Цветанов, че не е работа на служебен кабинет да се ангажира с „такъв важен стратегически документ“. Единствено Реформаторите подкрепиха Шаламанов.

Всички тези безспорно важни теми за бъдещето на България са оставени единствено в полето на служебния кабинет, но пък всички се сърдят, че той все пак се занимава с тях. Това прави още по-видима празнината, оставена от основните политически сили – месец преди изборите гражданите все още не знаят какво ще направят те за решаване на случая с КТБ, каква инфраструктура ще строят, как ще противодействат на миграционния натиск, ще правят ли нещо със съдебната система, как ще се държат начело на България – като част от НАТО, като неутрална държава, като сателитна на Русия държава и т.н. Отново разговорът е за имена – лични или партийни, а не за идеи и политики.

Редакцията препоръчва