И пак Гърция трябва да бъде спасявана | Новини и анализи от Европа | DW | 18.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

И пак Гърция трябва да бъде спасявана

От почти 7 години европейците, МВФ и частни кредитори крепят Гърция - дотук са ѝ предоставили над 300 млрд. евро, за да я спасят от държавен фалит. Но опасността не е преминала и гърците отново трябва да бъдат спасявани.

В понеделник в Брюксел се събират финансовите министри от ЕС и за пореден път те ще се занимават с Гърция - със забавените реформи и замразените милиардни помощи за закъсалата страна. Но този път спасяването на Гърция е повече от несигурно. Припомняме изходните позиции преди новите разговори.  

МВФ и европейците говорят на различни езици 

МВФ и европейците са на различно мнение относно посоката на икономическо развитие на Гърция и необходимите реформи в бюджетната политика на Атина. Фондът смята прогнозите за нереалистични, настоява за частично опрощаване на гръцките дългове и отказва да участва в третия помощен пакет за Гърция. През лятото на 2015 година Еврогрупата обаче определи участието на МВФ в третия помощен пакет като абсолютно необходимо. Германският Бундестаг също обвърза отпускането на още милиарди за Гърция с условието, МВФ да е част от новия спасителен пакет.

Какво бе договорено в третия спасителен пакет?

На кризисната среща на върха в Брюксел през юли 2015 година беше предотвратено излизането на Гърция от Еврозоната и договорен още един спасителен пакет в размер на 86 милиарда евро. Досега финансовите помощи се отпускаха от европейския спасителен механизъм ESM. Преди изплащането на сумите, кредитните институции проверяваха напредъка на реформите в Гърция. Но Атина отново изостава.

Как изглеждат препоръките?

Много неща зависят от т.нар. първичен бюджетен излишък - приходите в държавните каси преди отчислението на дълговете. Чрез препоръчаните от страните от Еврозоната мерки за икономии, от 2018 година нататък Гърция трябва да започне да постигне бюджетен излишък от 3,5 процента от БВП. Европейският спасителен механизъм ESM вярва, че - при изпълнение на предписанията - Гърция ще напусне спасителната програма през лятото на 2018 година и ще започне да си набавя кредити от международните финансови пазари. Наскоро и ОИСР обяви, че през последните години Гърция е осъществила повече структурни реформи от другите държави.

Каква е досегашната позиция на МВФ?

МВФ смята бюджетните цели за икономически безсмислени и недостижими. Според фонда, Гърция може да постигне бюджетен излишък от 1,5 процента в средносрочна перспектива. Само някои от борда на директорите смятат, че 3,5 процента са постижими до 2018 година. Критиците пък са на мнение, че по-нататъшните мерки за икономии могат да забавят стопанския ръст. МВФ е изчислил, че до 2022 година държавните дългове на Гърция ще намалеят до 164 процента от БВП - от 179 процента в момента. След което обаче те отново ще започнат да нарастват, за да стигнат до 275 процента от БВП през 2060 година. Според МВФ, европейците трябва да опростят част от дълговете на Гърция.

Ако МВФ не участва в спасителния пакет

Griechenland Athen Demonstration gegen Privatisierungen (picture-alliance/AA/A. Mehmet )

Протести в Атина срещу предписаните реформи и мерки с икономии

Разбира се, че европейците могат и сами да спасят Гърция с помощта на ESM. Но МВФ е смятан за още по-неотстъпчив от ЕК. От гледна точка на германския финансов министър Волфганг Шойбле, ще има нужда от смяна на тактиката, ако МВФ откаже да участва в спасителния пакет. Той заяви, че без участието на Фонда, няма да внесе в Бундестага искането за нови милиардни финансови помощи. Според него, трябва да бъде договорена нова програма за спасяването на Гърция. Нидерландия също заяви, че, без участието на МВФ, ще смята текущата програма за приключена.

Изгледите за частично опрощаване

В голямата си част, гръцките дългове са към държавни кредитори - най-вече в Европа. Еврогрупата ще вземе решение чак през лятото на 2018 година за възможно понижаване на лихвите или удължаване на сроковете за погасяване на гръцките дългове. При евентуално опрощаване на част от дълговете, европейските страни-кредитори ще се откажат от връщането на заемите. Европейските закони обаче не разрешават опрощаване на дългове, защото една страна от Еврозоната не може да поема отговорност за друга държава. В такъв случай Гърция би трябвало да излезе от Еврозоната, за да може дълговете ѝ да бъдат опростени.

Политическите последици

Опрощаването на гръцките дългове само ще налее вода в мелницата на евроскептиците и противниците на еврото. Тази година предстоят избори в Нидерландия, Франция и Германия. И американският президент Тръмп само ще се зарадва, ако сред европейците възникнат нови разногласия. Американците притежават най-големите дялове в МВФ. Гръцкият премиер Алексис Ципрас пък е под силен натиск в собствената си страна. И т.нар. "Грекзит", за който спомена Волфганг Шойбле още през 2015 година, може отново да дойде на дневен ред. Тогава дълговете могат да бъдат просто зачеркнати и Гърция ще може да си поеме дъх за известно време, като девалвира собствената си валута - драхмата.

Реклама