И нямат край скандалите в БНД | Новини и анализи от Европа | DW | 17.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

И нямат край скандалите в БНД

Германското външно разузнаване БНД се забърква от скандал в скандал. Ще мине дълго време, преди то да възвърне проиграното доверие, твърди в коментара си Марсел Фюрстенау.

Разкритията на Едуард Сноудън за глобалното шпиониране на американската Агенция за национална сигурност (АНС) влошиха репутацията и на германското външно разузнаване БНД. Години наред германските служби са помагали на американците да шпионират стратегически обекти, без да се замислят особено за законосъобразността на подобна "помощ". Затова Бундестагът създаде специална разследваща комисия през пролетта на 2014 година. Тогава никой не предполагаше каква лавина ще отприщят упоритите депутати, заели се със случая. Парламентаристите бързо свикнаха с амнезията на свидетелите от БНД, както и с незаинтересоваността на германското правителство да бъде разплетена тази афера.

Сега се оказва, че и германското външно разузнаване е шпионирало приятелски страни с помощта на ключови думи. Досега т.нар. "селектори" за телефонни номера и имейл-адреси се смятаха за специалитет на американците от АНС. Мислехме си, че германските разузнавачи са изпълнявали ролята само на "добрия помощник". Тази оценка си остава в сила, но грейва в съвършено нова светлина след последните разкрития. Съмнява ли се все още някой, че БНД се е възползвало по най-добрия начин от американската селекция? Та нали американците разполагат с далеч по-модерна техника, от което ползи могат да извлекат и германските им колеги.

Искрена ли беше Меркел?

Тази безсрамна и абсурдна афера отдавна надхвърли всякакви граници. А само преди малко повече от две години бившият координатор на тайните служби Роналд Пофала я обяви за приключена - преди парламентарните избори през 2013 година.

Berlin NSA-Untersuchungsausschuss Gerhard Schindler

Президентът на БНД Шиндлер пред парламентарната разследваща комисия

Разбира се, не беше изключено да има заложени и бомби със закъснител. Например когато се разбра, че АНС е подслушвала и мобилния телефон на канцлерката Меркел. Тя тогава се възмути и заяви, че изобщо не е нормално приятели да се шпионират. В контекста на сегашния скандал около БНД обаче нейното възмущение повдига съвсем нови въпроси: дали нейното избухване не беше само инсценировка и дали намиращата се на пряко подчинение на канцлерството тайна служба продължава да води двойствен живот?

В полза на първото предположение говори и дългото мълчание на канцлерката в ранната фаза на аферата с АНС и германското външно разузнаване. Едва след като беше лично засегната, тя се осмели да разкритикува най-близкия си съюзник. Меркел обаче не обели и дума за станалото известно масово шпиониране на германски фирми. Ако пък нейното възмущение е било чистосърдечно, тогава трябва да предположим, че тя е знаела какви ги върши германското външно разузнаване.

Откога е знаела Меркел?

Германската канцлерка си има двама експерти, които я съветват п въпросите на разузнаването. Това са шефът на канцеларията ѝ Петер Алтмайер и държавният секретар Клаус-Дитер Фриче. Очевидно двамата не са успели да дисциплинират външното разузнаване. Защо иначе чак сега парламентарната контролна комисия научава за използването на "селектори" за шпиониране на приятелски държави?

Kommentarfoto Marcel Fürstenau Hauptstadtstudio

Марсел Фюрстенау

Ако се окаже, че в канцлерството са били наясно с тази порочна практика, това може да се превърне в огромен скандал. Защото, съгласно Закона за външното разузнаване, правителството трябва да информира парламентарната контролна комисия за съответните действия на тайните служби.

Сега парламентарната комисия настоява за създаването на специален разследващ орган. С основание можем да се опасяваме, че и тази мярка няма да доведе до никакви резултати. Така е било при всички скандали около тайните служби. Затова германското правителство трябва най-сетне да вземе нещата в свои ръце. Това обаче едва ли ще стане. Защото то вече отказа на депутатите от разследващата комисия да надникнат в селективните списъци на американската АНС, та какво ли остава за германското външно разузнаване?

А БНД всъщност заслужава признание!

Много неща говорят в полза на тезата, че германското правителство ще продължи тактиката си да признава само онова, което вече не може да се скрие. По този начин хората губят доверие в дейността на тайните служби. Жалко, защото от това страда и признателността за тяхната ценна дейност, особено в борбата срещу терора. Въпреки всичките си слабости и недостатъци, теоретично външното разузнаване заслужава повече признание. То ще си заслужи признанието и на практика, когато се раздели с често ненужните си потайни практики.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание