И. Кръстев: ′′Санкциите сплотиха руския елит″ | Новини и анализи от Европа | DW | 05.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

И. Кръстев: ''Санкциите сплотиха руския елит"

Русия води политика на изолационизъм - не геополитически като по времето на СССР, а културен и психологически. Така политическите елити около Путин отклоняват вниманието към "външния враг", твърди политологът И. Кръстев.

Какви са сегашните Ви чувства към Русия? Като към страна-агресор?

Иван Кръстев: Това е сложен въпрос. Наистина Русия много се промени от последното ми посещение преди една година. Необходими са известни усилия, за да разбере човек защо беше цялата тази неестествено трескава активност около Украйна и защо въпросът за принадлежността на Крим се оказа толкова важен. Разбира се, руснаците привеждат много аргументи за историческите връзки между Крим и Русия. Но за украинците и останалия свят събитията са поставени в съвсем различна светлина: за първи път след края на Студената война една държава присъедини части от друга държава.

Беше ли изненадана Европа от този ход на Москва?

Иван Кръстев: Разбира се! Всяка страна в Европа си има своя собствен "Крим", но на никого дори и през ум не му минава да започне да преразпределя територии. Ние смятахме, че икономическите връзки, установени в днешна Европа, правят невъзможно воденето на войни. Но се оказа, че не съществуват пречки за внезапна промяна в ситуацията, на което ние нямаме отговор.

Какво мислите, че се случва в днешна Русия? Как бихте характеризирали сегашната политическа реалност?

Иван Кръстев: Ако трябва с една дума да определим руската политика, то това е изолационизъм. Но по-особен - не геополитически, а културен и психологически. Това го отличава от съветския изолационизъм. Когато навремето е било взето решението за "затваряне" на Източния блок, Съветският съюз построи Берлинската стена. А сега руснаците създадоха такава ситуация, че на съседните народи да им се прииска да издигат стени около Русия.

Този нов изолационизъм показва, че оценката за събитията от 1989-1991 в Русия се е променила силно. Болшинството хора в тази страна днес са убедени, че разпадането на Съветския съюз не е било исторически неизбежно. От тяхна гледна точка е ставало дума просто за провал на тогавашните лидери. Ако по онова време начело на държавата беше стоял Путин, а не Горбачов, днес всичко щеше да е доста по-различно - например като в Китай, казват те. Днешната ситуация отчасти е свързана с протестите на руснаците срещу Путин от 2011-2012 година. За политическите елити те бяха голям шок. Това ги накара да потърсят някаква заместваща кауза, около която да се обедини руското общество - така се стигна до въпроса за Крим или за това, че трябва да се търсят външните и вътрешни врагове на Русия.

Докъде, според Вас, може да стигне ескалацията на взаимните санкции между Запада и Русия?

Ivan Krastev

Иван Кръстев - директор на Центъра за либерални стратегии

Иван Кръстев: Санкциите имат предимно символично значение. Ясно е, че Западът не може да воюва срещу една ядрена държава. Той наложи санкции, за да покаже на Русия, че действията ѝ са неприемливи. Санкциите са символични и поради това, че основна роля в случая няма да играят рестрикциите сами по себе си, а по-скоро цената на петрола. Но все пак, санкциите дават и резултат - те нанасят щети на Русия. Страдат обаче и почти всички останали в Европа, доколкото е засегната онази част от руската икономика, която е най-силно интегрирана в европейската - а именно - финансовото и банково дело.

По всичко личи, че санкциите на Запада допълнително сплотяват руската върхушка...

Иван Кръстев: Това е точно така - те не постигат никакъв разединяващ ефект сред политическия елит. В Русия също усещат това, а всеки руски държавен служител ще ви каже, че санкциите не нанасят вреди на страната. За Русия сега е важно да покаже, че не съществува никакъв разкол сред политическия елит. В резултат на това не съществува и никаква критична дискусия в средите на руското ръководство, тъй като всяко изразено несъгласие с оценката за санкциите би изглеждала като предателство. В този смисъл санкциите поне засега не разединяват, а о-скоро обратното - мобилизират руския елит. Освен това тези, които са в списъците на санкционираните, започнаха да поставят държавата под натиск да им отпусне специални компенсации под формата на субсидии. В резултат на това се орязват социални програми и облаги - или казано по друг начин, пострадавши в крайна сметка са обикновените хора, а не тези, които трябваше да бъдат санкционирани.