...и изведнъж затънахме в хаоса | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

...и изведнъж затънахме в хаоса

Ще запомни изминалата година с лошите новини от заглавните страници. 2015 не постави някаква историческа цезура, но през нея светът затъна в безпорядък, твърди в коментара си Александер Кудашев.

2015 беше ужасна и потискаща. Година на кризи, войни и катастрофи. Година, в която старият ред се разпадна. Година на властническо пъчене, на ужасяващ терор от Париж, през Бейрут до Бамако, година на гигантски преселения, на радикални политически и обществени промени. Но дали пък не беше и година на епохални промени, някаква историческа цезура? През 1989 година Франсис Фукуяма лекомислено оповести края на историята. Той беше убеден, че след имплозията на комунистическите държави, либералните западни демокрации ще триумфират. Днес, 25 години по-късно, ние недвусмислено разбираме, че тази прогноза е била неправилна. Случи се нещо съвсем различно: в днешния свят цари огромен политически безпорядък. Човечеството се раздвижи. И епицентърът на земетреснието се намира в Близкия изток.

Мракобесната ИД виси като ятаган над региона

Неопровержима истина е, че в Близкия изток нищо не може да се реши, докато не бъде решен палестинският конфликт. И днес всички добре знаем, че трябва да се намери отговор за бъдещето на палестинците, но през 2015 година този конфликт отиде на заден план. Бързият възход на т.нар. "Ислямска държава", безграничната ѝ бруталност и решимостта да бъде създаден халифат в традициите на архаичния ислям преобърнаха целия Близък изток с хастара навън. Досегашният близкоизточен ред, създаден след Първата световна война, сто години по-късно изчезва окончателно. Кюрдите отново мечтаят за собствена държава. Сирийците и иракчаните пък се опасяват, че държавите им ще рухнат, или ще се променят до неузнаваемост.

Kudascheff Alexander Kommentarbild App

Александър Кудашев

Пак от онзи регион извира и голяма част от световния тероризъм. От Бангладеш до Мали ислямизмът тресе държави и континенти. Дъгата на кризите и терора се простира от Азия до Африка. Имената ѝ са различни: Ал Кайда, Боко Харам, Ал Нусра, или Ал Шабаб. А взривните ѝ вълни достигат чак до Европа. Терористи на два пъти удариха Париж, а в резултат целият европейски континент изгуби усещането си за безопасност. Независимо от гигантския приток на бежанци, които се стичат най-вече към Германия, Швеция и Австрия, Европа се капсулира. Европейски държави вдигат огради – и скандали помежду си. Какви ли не дясно популистки партии и движения надигат глава, привличат вниманието и объркват картината. В момента още не се е избистрил никакъв политически и обществен отговор на всичко това. А пред вратата на Европа бушува война - в Украйна. Да, засега конфликтът е замразен благодарение и на германско-френското сътрудничество, но нищо повече. Ето как лъсва външнополитическата слабост на европейците. Те не движат нещата, страхуват се да предприемат каквото и да било, сякаш изобщо не смеят да действат. В ЕС никой не отговори с "Yes, we can!", след като Ангела Меркел посрещна вълната от бежанци с оптимистичното "Ние ще се справим". Точно обратното: Европа е обхваната от съмнения и страхове. А това е най-неподходящата нагласа за един актьор, който иска главна роля в световната политика.

Русия се завръща на световната сцена

През 2015 се обогатихме и с две прозрения. Въпреки всички санкции, Русия се завърна на сцената на световната политика. Със своята силова политика Владимир Путин реабилитира страната. В същото време САЩ се съсредоточиха върху себе си – както заради стартиралата предизборна кампания, така и в резултат от хладната рационалност на Барак Обама, комуто остава само още една година като президент. Той знае, че Америка не може да решава всички проблеми на света - и преди всичко, че вече не иска.

Пресилено ще е да кажем, че 2015 година сложи край на цяла една епоха. Все по-ясно става обаче, че кризите се преплитат глобално и занапред ще бъде все по-трудно да се намират глобални отговори. По всичко личи, че политиката ще става все по-национална, а ООН ще си остане само сцена за изяви, не за решения. На фона на всичко това 2015 наистина изглежда като потискаща, трудна и ужасна година.

А почти няма надежда, че 2016 ще бъде по-добра.

Редакцията препоръчва

Реклама