И за Русия е най-добре без Асад | Новини и анализи по международни теми | DW | 18.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

И за Русия е най-добре без Асад

В момента изглежда, че Асад и Русия печелят победа в Сирия. Но дали за самата Сирия, пък и за Москва няма да е по-добре Асад да си върви? - пита в коментара си Кристин Хелберг.

Независимо от това как оценяваме ролята на Русия в Сирия, Владимир Путин постигна едно: пътят към мира минава през Москва. Защото единствено Русия има политическата и военна сила да принуди Асад да подаде оставка. Тъй че който иска да реши конфликта, трябва да убеди Путин, че смяната на властта в Дамаск е и в негов интерес. Ето и няколко аргумента в подкрепа на това становище.

Първият засяга сирийската държавност, която всички искат да съхранят. Тя обаче и в момента се разпада. Сирия може да бъде спасена като държава само без Асад, защото президентът не е гарант, а опасност за държавността. Вторият аргумент засяга сирийската армия, чиято неефективност и нисък морал направо хвърлят руските военни в отчаяние. Освен това терористичната заплаха за Русия ще се увеличи, ако всички се концентрират само върху "сунитския тероризъм". Сунитското мнозинство и занапред ще се радикализира, докато чуждестранни шиитски въоръжени отряди продължават да сеят смърт в името на Асад. Всъщност Путин по принцип постигна това, което искаше. Затова е дошло време за един следвоенен ред без Асад, тъй като руските интереси и без сирийския президент ще останат непокътнати.

Сирийската държава трябва да се освободи от влиянието на Асад

Но да се върнем към сирийската държава. Когато се говори за запазване на държавните структури, винаги се изтъква един аргумент в полза на Асад: че само неговият режим можел да предотврати разпадането на държавата. Ако погледнем под лупа този аргумент и държавната структура на Сирия, веднага ще установим, че всички държавни институции в страната служат преди всичко за запазването на властта на Асад. Армията, силите за сигурност, правосъдието, партията и администрацията от години са основните стълбове на господството на Асад, а в сегашния конфликт вършат само едно: пазят властта на президента. Ето защо сирийската държава най-напред трябва да освободи от влиянието на Асад. Освен това на много места Асад изгуби контрола върху местните военни командири, които вече действат независимо от Дамаск. По ирония на съдбата самият той допусна създаването на тези сили, когато през 2013 година разреши с декрет на частните бизнесмени да изграждат собствени въоръжени групировки, за да опазват имуществото си.

Извън контрол

Някои от тези местни величия разшириха властта си до такава степен, че дори всяващите ужас тайни служби на Асад вече не могат да ги държат под контрол. Режимът обаче има нужда от тези въоръжени образувания, за да се бори срещу опозицията. Така понякога възникват абсурдни съюзи между местни военни командири, чуждестранни шиитски бойци и остатъци от въоръжените подразделения на режима. При успех на офанзивата, регионът не се връща автоматично под управлението  на Дамаск, а често остава под властта най-могъщите местни въоръжени групировки. Към това се добавя и зависимостта на режима от външната подкрепа. Без военната помощ на Русия и Иран, Асад отдавна щеше да е победен. А без допълнителната подкрепа на шиитските отряди от Ливан, Иран, Ирак и Афганистан, Асад едва ли щеше да има каквито и да било сухопътни успехи. Ако се вярва на информациите на руските военни, сирийската армия се състои от немотивирани войници, които предпочитат да изнудват своите сънародници по граничните пунктове, вместо да се бият за отечеството.

Редакцията препоръчва

Единственият път към мира

От руска гледна точка борбата срещу тероризма би трябвало да се концентрира главно срещу т.нар. "Ислямска държава", вместо Москва да помага на Асад в терора срещу цивилното сунитско население или пък да се съюзява шиитските въоръжени групировки. Опитът на Русия да слага всички противници на Асад в кюпа на радикалните ислямисти, е също толкова прозрачен, колкото и твърденията на Анкара, че кюрдските сили за самоотбрана са всъщност част от „Ислямска държава”.

21.08.2014 DW Quadriga Studiogast Kristin Helberg

Кристин Хелберг

Тъй че единственият път към мира са преговорите, в края на които Асад трябва да се оттегли. А после? – ще попитате. Сирия със сигурност няма да стане халифат, тъй като сирийците едва ли ще се откажат както от цигарите, така и от музиката, а по-скоро ще се вдигнат като един срещу „Ислямска държава”. Чуждестранните бойци ще трябва да напуснат страната – едва тогава сирийските бунтовници ще могат да си изяснят отношението към Ал Кайда и да установят, че нямат нищо общо с идеологията на бившия Фронт Ал Нусра. Всичко останало е въпрос на преговори: Мъчителни, сложни и обречени на многобройни гнили компромиси. Но за Сирия това във всички случаи е по-доброто решение, отколкото пълният провал на държавата.

Ново начало без Асад

Първата стъпка към такова уреждане на конфликта е оттеглянето на Асад. Защото от ден на ден става все по-трудно да се прекратят сраженията, докато той е на власт. Затова и вече не е валиден традиционният аргумент, че "няма алтернатива на Асад". Ако е готова за ново начало без Асад, Русия би могла да окаже решаващо влияние върху преходния процес и да запази присъствието си под формата на военни бази. Путин вече постигна, каквото искаше. Целият Близък изток гледа на него като на решаващ играч и световна сила. Тъй че сега руският президент може  да даде шанс на мира в Сирия, като по дипломатически път отстрани режима на Асад. Така Москва освен всичко ще докаже, че намесата ѝ може да бъде не само разрушителна, но и конструктивна.