И защо Ким да му вярва? | Новини и анализи по международни теми | DW | 11.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

И защо Ким да му вярва?

Ким Чен-ун има всички поводи да се съмнява в искреността на американците. А и защо да им вярва? Та те пределно ясно показаха на света, че договорите са нещо временно, докато ядрените оръжия дават доживотна защита.

Това, което се разиграва в американското правителство, за начеващи психолози би представлявало блестящ пример за когнитивен дисонанс. Само часове след като американският президент Доналд Тръмп оповести, че САЩ се отказват от ядрената сделка с Иран, неговият външен министър Майк Помпео замина за Пхенян. Посланието му към тамошните партийни кадри беше следното: Ако се откажете от ядреното оръжие, ще разхлабим санкциите срещу вас и няма да ви нападаме. За режима на Ким обаче решението на САЩ да се откажат от ядрената сделка с Иран не беше изненадващо: недоверието към САЩ и бездруго е дълбоко.

"Споразуменията имат срок на годност"

Отказът от ядрената сделка с Иран е обременителен и за южнокорейския президент Мун Дже-ин, който през последните месеци направи всичко възможно, за да потръгне крехкият мирен процес на Корейския полуостров. Отчаянието си от решението на Тръмп президентската институция в Сеул обви в пълно мълчание.

Американските експерти също критикуват решението на своя президент: "Защо ли Ким да вярва и на най-незначителните отстъпки от страна на Тръмп, след като той своеволно напуска споразумение, което останалите партньори спазват?", написа в Туитър Антъни Блинкън - бивш зам.-външен министър в кабинета на Обама.

Подобен довод привежда и политологът Випин Наранг от Масачузетския технологичен институт: "На света беше ясно припомнено, че политическите договори имат срок на годност и могат да се разтурят, докато ядрените оръжия предлагат доживотна защита", каза той.

"Либийският модел" вече не работи

Либийският лидер Кадафи беше убит през 2011 година

Либийският лидер Кадафи беше убит през 2011 година

В този контекст добре се вписва и онова, което заяви съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън в края на април. А именно: че се стреми към прилагането на „либийския модел“ и по отношение на севернокорейската атомна програма. След дипломатически натиск от страна на Запада през 2000-та година тогавашният либийски държавен глава Муамар Кадафи се отказа от програмата си за разработване на атомно оръжие. Болтън пропусна обаче да отбележи, че режимът на Кадафи беше свален през 2011 година с помощта на западните въздушни удари, а самият Кадафи беше линчуван от развилнялата се тълпа. Примерът на Либия е една от причините хардлайнерите в Пхенян на всяка цена да държат на ядрената си програма, която за тях е един вид застраховка за живот.

Елементарна грешка

Във външнополитически план искреността на Вашингтон за предстоящите преговори със Северна Корея е съмнителна. Северна Корея нееднократно сигнализира, че въпросът за ядреното разоръжаване на страната на всяка цена трябва да бъде обвързан със сключването на евентуален мирен договор със САЩ. Мнозина обаче се съмняват в компетентността на американското външно министерство, където в момента се решава съдбата на Корейския полуостров.

В разговор с репортери на път за Пхенян американският външен министър Майк Помпео нарече севернокорейския лидер "президента Ун" - защото явно не знае, че Ким е фамилното му име. А това е елементарна грешка на начинаещ дипломат.

Редакцията препоръчва

Реклама