″И в криза гърците живеят по-добре от българите″ | Новини и анализи от България | DW | 03.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"И в криза гърците живеят по-добре от българите"

Макар България да не е в еврозоната, кризата в Гърция се отразява негативно и на нея. Странно как в България още не е възникнала партия, подобна на "Сириза", пише д-р Марко Арндт от фондация "Конрад Аденауер".

Българските правителства, главно двата кабинета на Бойко Борисов (2009- 2013 и от 2014 г.) следваха и следват политика на строги икономии. По тази причина икономическите и финансови показатели на България очевидно отговарят на Маастрихтските критерии, с което правителството особено се гордее. Стриктната бюджетна дисциплина обаче си има своята цена: България продължава да е сред най-бедните държави в ЕС и без европейските структурни фондове страната, и особено нейната инфраструктура, би се развивала значително по-бавно. Критики срещу тази политика досега са отправяни основно във връзка със задълбочаването на кризата в съседна Гърция. Гърция е така да се каже отрицателният пример за България, когато става дума за това докъде може да се стигне, когато една страна живее над възможностите си. Такъв паралел направи в Европейския парламент и Манфред Вебер, който посочи България в тази връзка като положителен пример.

Някои българи изпитват злорадство, други - съчувствие към гърците. Премиерът Борисов предложи, при нужда, България да окаже хуманитарна помощ на Гърция, защото гърците не бива да страдат заради грешките на своето правителството.

България като спасителен пристан

Хотели, ресторанти и магазини в Северна Гърция започнаха да приемат и български левове като разплащателно средство. Това не крие никакви рискове, тъй като българската валута е фиксирана към еврото. След това, срещу незначителна такса, тези суми могат да се обменят в България в евро. Много гръцки пенсионери междувременно са се преместили в България, защото издръжката на живота там е значително по-евтина. Същото важи за много гръцки по-малки фирми, изнесли седалището си в България.

Кризата може да засегне негативно и близо 120-те хиляди българи, работещи в Гърция - в случай, че те загубят работата си. Между тях има и доста приходящи работници, които пътуват редовно през границата. През лятото броят им се покачва на около 200 хиляди, защото много българи поемат сезонна работа в селското стопанство, гастрономията и туризма. Ако те останат без работа, статистиката в България ще отбележи значителен ръст на безработните, посочва д-р Арндт.

Leiter der Konrad-Adenauer-Stiftung Sofia Bulgarien Dr. Marko Arndt Porträt

Д-р Марко Арндт

В медиите - печат, онлайн, телевизия и радио - споразумението за Гърция почти не се коментира от български експерти. Преобладават оценките на чуждестранни експерти. Долавят се известна симпатия с позицията на Германия и критики към гръцката неспособност за извършване на реформи. Вестник "Стандарт", например, озаглави свой материал по следния начин: "Блъди Меркел вместо узо за Ципрас", а "Труд" написа: "Меркел разпъна Ципрас на кръст". Германия, сиреч, се е наложила с настояването си за реформи.

Гърците си остават по-добре от българите

В левите среди се забелязва разочарование от постигнатото споразумение и най-вече от това, че техният "герой" - гръцкият премиер Ципрас - е отстъпил. В социалните мрежи някои изразяват надежда, че все още не е късно Гърция да се откаже от реформите и мерките за икономии. В интернет анонимни потребители обаче признават, че гърците са живели над възможностите си и сега си плащат за това, докато България, въпреки трудностите, още от 1996 г. спазва строга финансова дисциплина. Могат да се прочетат и оценки за това, че, въпреки кризата, гърците продължават да са по-добре от българите.

Представители на българското правителство само спорадично са правили изявления за Гърция. Премиерът Бойко Борисов заяви, че България е солидарна с Гърция, но откакто ЕС се занимава само с гърците не му остава никакво време да обърне също така внимание и на бедните български региони. А според вицепремиера Дончев, Гърция трябва да изпълни исканията на ЕС за реформи и мерки за икономии. Той предупреждава също, че ако Брюксел отстъпи пред Атина, това може да се окаже краят на ЕС в сегашната му форма.

Лидерът на опозиционната БСП Миков, както и бившият президент и председател на лявата АБВ Първанов приветстваха гръцкото "не" на референдума. Според тях то било отхвърляне на "неолибералния диктат за икономии". БСП определя споразумението като унизително и твърди, че нов референдум в Гърция би довел до още повече гласове против исканията на кредиторите.

Удивително е, че въпреки политиката на строги икономии в България не е възникнала партия, подобна на "Сириза", пише още д-р Марко Арндт.

Редакцията препоръчва

  • Дата 03.08.2015
  • Автор Марко Арндт