И все пак Брекзит е историческа грешка | Новини и анализи от Европа | DW | 25.12.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

И все пак Брекзит е историческа грешка

Въпреки постигнатата сделка, Брекзит беше и си остава една измама и голяма заблуда. С ЕС на британците щеше да им е по-добре. Както и без популиста Борис Джонсън, пише в коментара си Бернд Ригерт.

Британският премиер и главният преговарящ на ЕС очевидно обичат драматизма, стремейки се да докажат на междувременно силно изнервената публика, особено във Великобритания, че до последно са се борили за прокарването на собствените интереси. Сделката, договорена непосредствено преди Бъдни вечер, можеше да бъде сключена и преди шест или седем месеца. С изключение на няколко дребни промени във връзка с риболовните квоти, тя отговаря на това, което ЕС предложи на Великобритания още през лятото.

С комбинация от дързост и наивен популизъм сега британският премиер Борис Джонсън представя на сънародниците си споразумението като голям успех. Всички обещания от предизборната кампания през 2016-а са изпълнени, твърди той. Но това не е точно така. Споразумението е класически компромис, подобно на всички търговски споразумения. Нито една разпоредба не е по-добра от това, което Великобритания имаше като членка на ЕС. Всеобхватното споразумение, което сега може да влезе в сила, е един свит вътрешен пазар, подготвен за по-нататъшното разделение на двете страни в бъдеще. От защитата на климата, през науката, чак до транспорта и борбата срещу тероризма се предвижда сътрудничеството да продължи.

Жертвите на неонационализма

Сред губещите от Брекзит например определено са британските студенти, които вече няма да могат да участват в програмата „Еразъм“ на ЕС, за която британското правителство твърдеше, че му излизала твърде скъпо. За студентите от континента пък ще стане по-трудно да учат в скъпите британски университети. А това ще струва на британското общество повече, отколкото разходите по участието в „Еразъм“.

Тази смислена програма, подобно на много други, бе пожертвана на олтара на твърдоглавия неонационализъм на поддръжниците на Брекзит. Опитният популист Борис Джонсън разигра картата на суверенитета, за да срещне отклик у британците. Той твърди, че Великобритания си е възвърнала контрола, който била предала на Брюксел. А всъщност нито една от държавите членки не е под управлението на някаква дифузна окупационна сила от далечен Брюксел – всички участват при приемането на законите. И всички се подчиняват по един и същи начин на съдебните решения. Никой не е бил принуждаван да става член. 

Изкривената представа за суверенитета

Сега Джонсън говори дори за това, че неговата Великобритания наскоро е станала независима. Независима от кого? Премиерът и неговите Брекзит-съмишленици очевидно влагат в това понятие съдържанието от преди две столетия, когато британските кораби са владеели моретата в рамките на почти безкрайната империя. Днес всяка държава, която участва в световната търговия и поддържа международни отношения, трябва да се откаже от малки части от своя суверенитет, за да може да се възползва от предимствата на сътрудничеството. Членството в Световната търговска организация, в ООН, в НАТО, както и в ЕС е свързано с малки или по-големи задължения и права. Но никой не трябва заради това да се отказва от независимостта и държавността.

В същата насока както привържениците на Брекзит действат и популистите от Полша или Унгария, които също се чувстват под опеката на ЕС, чувстват се завладяни или подчинени, при положение, че доброволно членуват в организацията.

Бернд Ригерт

Бернд Ригерт

Насред пандемията, която за втори път тежко засяга Великобритания, Борис Джонсън трябваше да забележи, че има нещо по-важно от преследването на националистически фантазии. Обвързаностите са твърде големи. Затварянето на тунела под Ламанша само за два дни му показа колко уязвима е Великобритания. И вероятно това е накарало Лондон да стане по-сговорчив, а споразумението – възможно. Британската икономика, която и така е затормозена, едва ли би могла да се справи с рязкото излизане от европейския вътрешен пазар в свят, в който важат правилата на Световната търговска организация.

Само празни приказки

Преди година след същинския Брекзит, т.е. след юридическия край на членството в ЕС, Борис Джонсън казваше, че сега оковите на ЕС ще бъдат разкъсани и ще бъдат сключени изгодни търговски договори по цялото земно кълбо. Какво излезе от това? Нищо. С другите големи търговски партньори като САЩ и Китай няма дори проект за споразумение. Има подписани договори с Япония и със Сингапур, но те са почти идентични с договореностите, които и ЕС поддържа с тях. Британците просто са ги копирали. А и стокообменът с тези две страни възлиза само на няколко процента от общия търговски обем.

Под черта: Брекзит беше и си остава празна опаковка. С ЕС на британците щеше да им е по-добре. Както и без популиста Борис Джонсън.

Подобно съдържание

Реклама