Италианците в Германия: далеч от ″долче вита″ | Новини и анализи от Европа | DW | 10.02.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Италианците в Германия: далеч от "долче вита"

През 60-те години Берлин възлага на някои медии да започнат излъчването на програми за най-големите групи гастарбайтери. Така възниква "Радио Колония", което се превръща в опора за изстрадалите италиански мигранти.

От bella Italia в сива Германия

От bella Italia в сива Германия

"Мои родители заклали прасе и искат да пратят малко запаси и малко зехтин. Те обаче иска да знае дали аз има право получи тези неща по поща и колко кила разрешени. Или ако те сами дойде, колко кила месо и литра зехтин могат взе?" Това са редове от писмо на развален немски език, изпратено до Радио Колония през 1966 година от италиански гастарбайтер в Хамборн. Друг италианец, на работа в Леверкузен, пише също през 1966 година следното:

Mit stolzer Miene sitzt der millionste Gastarbeiter in der Bundesrepublik, Armando Rodrigues

1964: Германия посреща милионния гастарбайтер

Хора "втора ръка"

"Идния месец аз ще пътува до Италия, където иска де се ожени. Есествено, аз иска после да вземе своя булка обратно в Германия и да живее тук. Затова сега търси жилище. Понеже не познава собственици, аз говорил с брокери, но те всички казали, че има много празни жилище, но те всички за германци, а не за италианци. Какво прилича това? Каква е тази омраза?!"

Рубриката на Радио Колония "Читателска поща" се радва на огромна популярност и се превръща в незаменима опора за ежедневието на италианските гастарбайтери, произхождащи предимно от селско-аграрния юг на страната, във времена, когато сателитната телевизия още не си е пробила път.

Писмата, пращани до италианския водещ на рубриката, който е и специалист по социални въпроси, са свидетелства за твърде мрачни условия на живот. Гастарбайтерите от Италия са били третирани като хора "втора ръка": заведения за хранене им отказвали достъп, колегите-германци ги ругаели като "жабари" и "лапачи на спагети", родители-протестанти се опитвали да осуетяват женитбата на дъщерите им с италиански католици.

В страната на икономическото чудо за италианците е било извънредно трудно да си намерят жилище извън предназначените за тях баракови лагери, да получат медицинска помощ и да се защитят от неправомерни уволнения.

Недоволството на италианските работници е насочено обаче не само срещу Германия, но и срещу родината им. Мнозина от тях споделят пред радиото усещането си, че Италия ги е изоставила на произвола на съдбата и ги е принудила да загърбят родните си места и семейства, за да понасят лишения навън.

Heisse Pizza quer

Успешна интеграция?

Изключенията са малко

От днешна гледна точка италианците в Германия, за разлика от турците, се считат за добре интегрирани в обществото. Това обаче не е цялата истина. Мнозина от първите мигранти и до днес едва говорят немски и страдат от силна социална изолация, особено на старини. Младежите от италиански семейства имат очебийно лоши бележки в училище и големи трудности да си намерят работа.

Почти никой италианец не проявява интерес към придобиването на германско гражданство. Възходът от работник край поточната лента до собственик на пицария, който в германското общество днес обичат да представят като пример за успешна интеграция, е по-скоро изключение, отколкото често срещан случай.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама