Италианските приказки за Четвърти райх | Новини и анализи от Европа | DW | 22.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Италианските приказки за Четвърти райх

Между Италия и Германия тече пълзящо отчуждение, констатират италиански интелектуалци. Твърде интересно е обаче, че търсят причините на съвсем различни места. На някои от тях дори им се привижда някакъв Четвърти райх.

default

Плакат на "Форца Италия", апелиращ за "повече Италия, по-малко Германия"

Миналата седмица президентът на Италия Джорджо Наполитано и германският президент Йоахим Гаук се срещнаха в Торино за поредната среща в рамките на т.нар. италианско-германски диалог на високо равнище. На срещата те бяха поканили и един представител на научните среди - италианския историк и политолог Джан Енрико Рускони, бивш директор на Германско-италианския исторически институт в Трентино, Южен Тирол. Той се възползва от възможността да направи обръщение, което бе по-скоро оплакване, отколкото тържествена реч. Еврото, каза той, от "общо благо на общността" се превърна в "инструмент на неравнопоставеността", който заплашва не само "слабите" народи на Европа, а и интересите на Германия. Докато останалите партньори от еврозоната били парализирани от собствената си "импотентност", германците оставали единствената нация, която решава какви мерки да се предприемат за спасяването на общата валута и на Европа.

Отправеният упрек не е нито политически, нито икономически, а морален. В него се съдържа обвинението, че Германия, е предала общността, прикрита зад една "механична, лишена от гъвкавост парична система", с което най-богатата страна в Европа се била превърнала в хегемон, заради който гражданите на други страни от общността имали усещането, че се разделят с демократичния си суверенитет. Подобни упреци изискват внимание, признание, и може би дори съчувствие, отбелязва в тази връзка "Зюддойче Цайтунг" и подлага на анализ някои данни за развитието на италианската икономика.

От въвеждането на еврото през януари 2002 година насам, икономиката на Италия почти не е отбелязала растеж. От началото на финансовата криза през 2008-ма страната бързо се деиндустриализира, а браншовете, които допреди няколко години все още бяха конкурентоспособни, изчезват. Става дума за фината механика, автомобилостроенето, производството на домакински уреди - всичко това вече се произвежда в страни, където продукцията е по-евтина и по-високо производителна. Когато премиерът Матео Ренци твърди, че всичко трябва да се промени, това може би звучи добре в ушите на много италианци, да не говорим за европейските политици. Изказването обаче говори и за друго: че никой не се осмелява да каже онова, което вече е очевидно: а именно, че въвеждането на еврото, за което Италия се бореше със зъби и нокти през 90-те години, се оказа неуспешен опит да се навакса липсата на конкурентоспособност с помощта на европейски кредити.

Слабият не става по-силен от това, че слабостта се прикрива

Italien Wahlergebnis Börse

Всичко беше "изконсумирано" по времето на Берлускони

Или казано другояче: Италия е доказателство за това, че когато една икономически слаба страна се третира като равнопоставена с по-силните, различията, вместо да намаляват, стават все по-големи. Т.е. Джан Енрико Рускони е прав като казва, че еврото е направило различията между отделните нации още по-големи. Освен това е вярно, че при наличието на големи различия, силата и богатството на Германия растат постоянно, докато Италия губи и продължава да губи. Много италиански експерти и публицисти обаче предпочитат да не виждат причините за това, а да търсят виновни, коментира още "Зюддойче Цайтунг" и дава за пример не само изказванията на Рускони. Наскоро на пазара излезе есе под заглавие "Четвъртият райх", в което се говори за това как Германия подчинила Европа. Двамата автори Виторио Фелтри и Дженаро Санджулиано всъщност заемат заглавието от американско-полската историчка Ан Епълбаум /която обаче отрича твърденията, че Германия се е превърнала в Четвърти райх/.

Упреците обаче се повтарят и стават все по-остри: Германия използвала икономическото си превъзходство, за да продава стоките си навсякъде по света - т.е. да блокира конкуренцията от други страни, вместо да остави другите да печелят от нея. Освен това Германия прикривала империалистическите си интереси зад една "бездушна технокрация".

Проблемът в случая е разминаването с истината: ако Германия наистина беше империя, то Италия безспорно щеше да е значително по-добре, отколкото е сега. Защото в един "райх" винаги се полагат грижи за спасяването на всички провинции, които се радват на огромна солидарност. "Четвъртият райх" е обаче висша форма на обида, която не можеш да отхвърлиш без да се налага да оправдаваш "Третия райх", коментира още "Зюддойче Цайтунг".

В Италия обаче има и други гласове, които гледат на ролята на Германия в Европа по съвсем различен начин. Римският философ и познавач на Германия Анджело Болафи например, който в интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", заявява, че причината за италианските неуспехи си е тяхна собствена: "Италианците бяха прекалено много заети със самите себе си, с Берлускони, с Проди, с еврото. Всички бяха крайно въодушевени от общата европейска валута. Всичко изглеждаше успешно след въвеждането й - Италия постигна завидни печалби, но вместо да се заеме с необходимите реформи, всичко беше "изконсумирано"по времето на Берлускони. Към това, според Болафи, се добавя и фактът, че Берлускони от самото начало е бил антиевропейски настроен и винаги е твърдял , че Европа се опитва да натрапи на Италия своите правила. "Докато икономиката успяваше да функционира как да е, това не беше проблем, но когато се стигна до колапса през 2007/08 и Ангела Меркел започна твърдо да настоява за спазването на европейските принципи, Германия се превърна за италианците във въплащение на злото", коментира италианският философ и добавя: "но без основание"!

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама