История на разширяването на ЕС

“Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия”.

Тези 6 държави подписват през 1957 година Римските договори и с това подготвят раждането по-късно на ЕС. Десет години по-късно, през 1967-ма, трите съюза – в областта на икономиката, атома и въглищата и стоманата се ражда Европейската общност. През 1973 година тази общност се увеличава с още три държави:

“Дания, Ирландия и Великобритания”.

Така след първото си разширяване ЕС вече наброява 9 страни-членки. Според професора по политака към Кьолнския университет Волфганг Веселс:

“Първото разширяване беше разширяване на север – с Обединеното кралство, с Дания и Ирландия. Последните две страни са сравнително малки, но те играят много важна роля в различно отношение. Великобритания е бивша световна сила и със сигурност допринесе в ЕС много за това, да се чува по-силно гласът на общността в света. Паралелно с това обаче страната внесе известни бюджетни проблеми в съюза, които имаха отношение и към по-нататъшното развитие на ЕС.”

Девет на брой остават страните-членки на ЕС до 1981 година.

“Гърция”

Много повече дискусии отколкото първото разширяване поражда присъединяването на Гърция през 1981 година. Основната критика е свързана с напрегнатите политически отношения с Турция еи слабата гръцка икономика. И в действителност приемането на Гърция означаваше проблеми за ЕС, както посочва Мадалина Иваница от университета в Маастрихт:

“ЕС прие Гърция и веднага установи, че новата членка привнесе и множество проблеми в общността. Затова и по-късно ЕС прояви по-голяма взискателност при приемането на Испания и Португалия. Т.е. при всяко от разширяванията Ес учеше все повече и повече.”

С Гърция страните-членки на общността вече са 10. И така до 1986 година, когато се присъединяват:

“Португалия и Испания”.

И понеже летвата за членство става все по-висока, преговорите с Испания и Португалия продължиха общо 10 години. Независимо от дългото чакане на членството то е крайъгълен камък за преодоляването на наследството на диктатурата на Франко. По този въпрос политологът Волфганг Веселс казва следното:

“Южното разширяване за първи път вкара в ЕС страни, които са напреднали в икономическо отношение и които са бивши диктатури. Това показа, че европейската интеграция носи демокрация.”

Испания и Португалия остават най-новите страни-членки на Европейската общност, когато с договореностите от Маастрихт тя се превръща в ЕС. До 1995 година страните-членки остават 12 на брой.

“Австрия, Швеция, Финландия.”

Се присъединяват през 1995 година. Това четвърто разширяване протича безпроблемно, тъй като присъединяващите се страни вече са постигнали висока степен на икономическа интеграция в ЕС, казва Мадалина Иваница:

“Те вече бяха част от Общия пазар. И повече от логично беше те да станат и членки на ЕС.”

Така ЕС нараства до 15 страни-членки. И така остава до 2004 година.

“Естония, Латвия, литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Малта, Кипър.”

Източното разширяване на 1 май 2004 година е най-голямото в историята на Европа. Аргументите за тяхното присъединяване трябва да се търсят както в икономическите предимства от тяхното присъединяване така и в историческата и културната им обвързаност с останалите страни в общността. Мадалина Иваница:

“Тогава падна Желязната завеса, и източноевропейските страни изявиха силно желание да станат част от европейското семейство.”

Преди присъединяването си кандидатките за членство трябваше да изпълнят критериите от Копенхаген, приети през 1993 година на срещата на върха в датската столица. В тях европейските лидери вписват като условие за членство, кандидатите да отговарят на определени политически условия, като стабилност, демокрация и правова държава, да спазват принципите на човешките права и да имат конкурентноспособна икономика. Освен това кандидатстващите страни трябва да възприемат цялата правна регулация на Ес, известна като “Аки комюнитер”.

Така ЕС вече е в състав от 25 страни-членки, и това положение се запазва до 2007 година.

“Румъния, България.”

Тези две страни всъщност трябваше да се присъединят още през 2004 година, но не успяха навреме да изпълнят Копенхагенските критерии. Но дори и към датата на тяхното присъединяване – 1 януари 2007-ма все още се дебатираше върху това, доколко те са зрели за членство. Мадалина Иваница от Маастрихтския университет, впрочем румънска гражданка:

“Мисля, че присъединяването дойде навреме. По-добре, и от психологическа гледна точка, би било, ако това членство беше реализирано по-рано. Но от икономическа гледна точка то дойде съвсем навременно. Вярно е, че Румъния не може да се мери с нивото на старите страни-членки, но през последните 15 години ние положихме много усилия.”

Така ЕС вече наброява 27 страни-членки. Въпросът е докога?

“Турция? Хърватия? Македония?”

Дали и кога тези три кандидатки за членство ще станат част от ЕС – все още не е ясно. За тях продължават да важат критериите от Копенхаген, същите както за страните от източното разширяване, но сега действат по-строги правила за тяхното приложение.

Освен това огромната част от гражданите на ЕС чувстват умора от разширяването. Една от причините за появата на такава умора е неясният въпрос, как ще продължава занапред ЕС след като проектът за бъдещата европейска конституция е замразен след референдумите във Франция и Холандия. Волфганг Весел от Кьолнския университет обаче и склонен да гледа оптимистично напред”:

“Европейците, европейските институции, а с това имам предвид и гражданите на съюза, постигнаха нещо изключително през последните 50 години за своята интеграция, и смятам, че сме в състояние да направим и още повече в бъдеще.”