История на разцеплението между православието и католицизма | Начало | DW | 17.04.2007

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

История на разцеплението между православието и католицизма

Тази година целият християнски свят празнува Великден, най-големия си празник – заедно. Това събитие напомни на много за общите корени на Православието и Католицизма, за съществувалото някога единство на всички християни. Повече информация за причините и последствията от разделението им, за така наречената Източно-западна схизма

Няколко са причините за разделението на източната и западната Църква. Основната е борбата за власт между патриарха на Рим – папата, и патриарха на Константинопол – Вселенския патриарх. С разпространението на исляма през седми век от петте патриаршии – в Антиохия, Александрия, Йерусалим, Консантинопол и Рим влиянието си запазват само последните две. Така още повече се засилва борбата между двата града за надмощие над християнския свят свършила през 1054 година с окончателното разделяне на двете църкви. Римският папа изтъква в своя защита много силни аргументи – мястото на неговия престол e бившата столица на разпадналата се вече Римска империя и дори по-важно – мястото, където Aпостолите Петър и Павел проповядвали още в зората на християнството неговите идеи. Самият Исус казва на Петър според Новия завет, че той ще бъде камъкът, върху който ще изгради своята църква. Аргументите на Константинопол са главно политически и военни. Докато в Западна Европа цари хаос след разпадането на Римската империя, Византия е стабилна държава с изградени вече традиции, силна войска и флота и силно политическо и религиозно влияние над своите съседи.

Друга важна причина са разликите в религиозните схващания. Различията се формират през векове на относителна изолация. През 589 г. на събор на испанската църква в Толедо е променен основен постулат в християнството - Символът на вярата (Верую). Приема се, че Светият дух произлиза от Отец и Син, които са равноправни. През следващите векове тази доктрина се разпространява във Франкската империя. Макар и малко неясна, тази формулировка се превръща в крайъглен камък, който пречи да се изгладят различията между двете църкви. В Източното православие постулатът остава непроменен - признава се единствено Бащата за източник на Светия дух.

Налице са и други различия – на изток се говори гръцки, а на запад латински, различия при определянето на епископи и свещеници. Освен това във Византия светската власт е над религиозната – Императорът назначава и отстранявал патриарсите, докато всеки западен владетел се нуждае от благословията и одобрението на папата, за да може да управлява спокойно.

Разколът между двете Църкви настъпва в момент, в който Василевсът е зависим от военен съюз със Запада заради нахлуващите норманди. Константинополският патриарх, уплашен че ще трябва да се подчинява на папата, профилактично анатемосва и изгонва латинските свещеници от византийската столица и обявява Католическите обреди за покварени. Папата не остава по-назад и написва писмо до патриарха, в което анатемосва самия него.Стигайки до Константинопол писмото на вече починалия папа докарва Византия почти до гражданска войнал Последната решаваща крачка за разколa между двете църкви е завладяването на Константинопол от латинските войски през 1204 година. Оттогава насам светът познава две течения на християнството - Православие и Католицизъм