Историята на Крим, но по руски | Новини и анализи от Европа | DW | 15.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Историята на Крим, но по руски

Книгата "Историята на Крим", излязла наскоро в Русия, бие всички рекорди - тиражът ѝ вече е изчерпан. При това определени епизоди от кримската история очевидно са убегнали от вниманието на авторите.

Тиражът на книгата „Историята на Крим“, излязла през октомври, вече е изчерпан, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество, под чийто патронаж е изготвена книгата. В контекста на актуалните международни катаклизми, популярността на четивото е лесно обяснима, макар книгата да е по-скоро скучна за масовия читател, тъй като съдържа най-вече преразказ на фактите. Книгата не предлага нито илюстрации, нито карти, но пък някои интерпретации предизвикват съмнения относно научната добросъвестност на авторите.

Buchcover Die Geschichte von Krim

Корицата на "Историята на Крим"

История, писана от патриоти

Руското военно-историческо дружество, инициирало издаването на книгата, е държавна организация, създадена с указ на Владимир Путин през 2012 година. Съгласно официалния сайт на дружеството - сред основните му задачи, наред с другото, е „оказването на съдействие за възпитанието на гражданите на Русия, особено на младежите, в дух на любов, преданост, безкористна служба на родината и уважение към защитниците на отечеството - въоръжените сили на Руската федерация“.

Сериозните руски академични организации отказват да коментират „Историята на Крим“. От Института по руска история заявяват, че имат аналогичен собствен проект и не виждат необходимост да оценяват работата на колегите си. От Института по история към Националната академия на науките на Украйна са далеч по-директни: „Не съм чел тази книга и нямам такива намерения“, казва заместник-председателят на института Генадий Боряк. И допълва, че от известно време изобщо гледа да не поддържа контакти с историци от „страната-агресор“.

Трябва да се отбележи, че предговорът на „Историята на Крим“ е написан от руския министър на културата Владимир Мединский, който - макар да е доктор на историческите науки, е известен с волните си интерпретации на историческите факти. „Моите източници са художествената литература, киното и интернет“, казва през 2009 г. Мединский и продължава: „Пиша не толкова за това, което се е случило или не се е случило, а за това какво ние мислим по въпроса и как тази представа влияе на нашия мироглед и поведение“.

Кримското ханство - разбойническа държава?

Предговорът на министъра на културата напълно отговаря на неговия научен стил. Описвайки причините за завоюването на Кримското ханство от войските на Руската империя, Мединский приковава вниманието на читателя към практиката на татарите да заробват хора: „...не минава и година без поредния набег, кървава сеч и отвеждането на хиляди руски младежи и девойки, овързани с въжета. Пленниците не ги чакало нищо добро - насилие за младежите и девойките, а за мъжете - труд до изнемога". Същият мотив, впрочем, се повтаря методично и по-нататък в книгата.

Самите кримски татари не са съгласни с тази трактовка на историята. Заместник-председателят на Меджлиса на кримските татари Нариман Джелялов казва за Дойче Веле следното: „Напълно неправилно е Кримското ханство да се разглежда като разбойническа държава. В този период търговия с хора се е извършвала по цял свят, включително в Русия“.

Nariman Dzhelyalov vom Verien der Krimtataren

Нариман Джелялов

Джелялов е убеден, че едностранчивото представяне на историческите факти е недопустимо и дори опасно, особено в популярната историческа литература. „Бих искал да напомня на авторите, които говорят само за някои факти, а други премълчават, че Руската империя е последната, която отменя робството в Европа. Чак до 1861 година руснаци са продавали хора, при това не само са ги продавали, а са ги заменяли срещу кучета и дори са ги залагали на карти, демонстрирайки пълно презрение към човешкото достойнство“, казва Джелялов и изтъква, че избирателното описание на историческите факти е недопустимо. По неговите думи, това създава напълно изопачена картина у непросветения читател, води до погрешни оценки и реакции в обществото. „Това си е провокация. Всеки професионален историк ще ви каже, че Кримското ханство се е славило не с търговията с роби, а със своите занаяти и култура.“

За трагедията на татарския народ нямало място

В обширния министерски предговор има място за търговията с роби, но не и за този позорен епизод от най-новата руска история - депортацията на кримски татари по време на Втората световна война. В книгата, която е почти 500 страници, на този проблем са посветени точни четири абзаца. За сметка на това въпросът за следвоенното възстановяване на полуострова е удостоен с двойно по-голям обем. „Една книга не може да обхване всички аспекти от развитието на региона. На тази тема трябва да бъде посветен отделен труд“, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество.

Но не е само въпрос на място. Авторите описват депортирането на един цял народ с безстрастния език на официалните съветски документи. Което, по думите на Джелялов, съвсем не се случва за първи път: „Много често се използват данни от официалните документи, без изобщо да се привеждат свидетелствата на очевидци или жертви“. Според Джелялов, именно тези свидетелства са изключително важни. „Тези разкази не бива да се игнорират. Та нали и до днес има хора, преживели този ужас“, възмущава се представителят на Меджлиса.

Да завършим с един фрагмент от спомени на репресирани, публикувани в книгата „Депортирането на кримските татари": „Хората се вкопчваха в умрелите, плачеха, не ги даваха. А войниците изхвърляха телата на възрастните през вратите, а на децата - през прозорците“. Защо това липсва в книгата „Историята на Крим“? Нима този прочит на историята няма да позволи на Руското военно-историческо дружество да възпитава правилно младежта в дух на любов, преданост и безкористна служба на родината, както е записано в устава на организацията? А съвършено неразбираемо е защо главата, в която са описани тези исторически събития, е наречена „Всесъюзен санаториум“.

Редакцията препоръчва

Реклама