Историята на един политически аборт | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.03.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Историята на един политически аборт

Защо не всяка диктатура може да стане демокрация - независимо, че при раждането й асистират демократи? Историята на един подобен неуспех започна преди точно десет години в една страна, която и до днес не спира да кърви.

Корумпирания, брутален и безскрупулен диктатор - него искаше да свали водената от Съединените щати коалиция, която навлезе в Ирак преди десет години. И успя. Саддам Хюсеин беше заловен през септември 2003-та, а три години по-късно беше обесен. Но оттогава до днес като че ли не са настъпили много промени - междувременно отново се говори за деспотично управление, за преследване на политическите противници, за дискриминация. Само дето деспотът е друг - Нури ал Малики, премиерът на Ирак.

На 1 май 2003-та, само шест седмици след началото на войната, американският президент Джордж Буш обяви: "Мисията е изпълнена". Това, за което положително си е давал сметка, но очевидно не е искал да изрече, е, че най-трудната част от мисията започва едва след свалянето на режима. Властта на Саддам в Ирак продължи общо 24 години. Той самият се определяше като легитимен наследник на вавилонските царе и управляваше с подкрепата на своите единоверци, мюсюлманите-сунити. Огромното шиитско мнозинство беше подложено на гонения и арести. Същото се отнасяше и до кюрдите - Саддам дори използва отровен газ за потушаването на един народен бунт.

Възмездие за стари грехове

AP Images Best of the Decade Irak USA Sadam Hussein

Саддам падна, но никой нямаше план за времето след него

Затова шиитите посрещат падането на Саддам от власт с възторг. За тях то е нещо като справедливо възмездие за всички страдания, причинени им от режима. То им открива и шанс да се включат в управлението на страната. Кюрдите пък се надяват да си върнат богатите на нефт северни райони на страната. Само сунитите, които по времето на Саддам се ползват с привилгии, се оказват губещи от смяната на властта. Постепенно те започват да се осъзнават като жертви на омразния външен агресор. А всичко това създава крайно експлозивна ситуация в една твърде шарена в етническо отношение страна.

Окупационните войски, на свой ред, допускат доста грешки. В продължение на месеци те наблюдават безучастно саморазправата на шиитите със сунитите, както и подялбата на държавата на три части по етнически признак. Цялата страна е обхваната от насилие и кръвопролития, в които участват всички: поддръжниците на Саддам, бойците на Ал Кайда, противниците на американската окупация. Ежедневният терор в Ирак намаля едва през 2007 година, когато САЩ увеличиха военното си присъствие.

Нова диктатура

Irak FallujaAnti-Regierungs Demo

Протестни демонстрации срещу премиера Нури ал Малики във Фалуджа

Но през декември 2011-та от страната си замина и последният американски войник - и напрежението започна осезаемо да нараства. Още повече, че икономиката на Ирак е в разруха. Безработицата е висока, токът спира постоянно, нефтодобивът е значително намалял. А и политическата ситуация стагнира. Все повече се затвърждава усещането, че Нури ал Малики се е превърнал в нов Саддам. Всички ключови министерства са под негов контрол.

След като сунитите бяха изтикани от всички възлови позиции на властта, целият апарат за сигурност в държавата попадна в ръцете на шиитите. А Малики го използва за целите си, както намери за добре. Това стана още по-лесно, откакто иракският президент Талабани замина за чужбина, където се възстановява след тежък инсулт. Междувременно най-голямата провинция в страната - Анбар - се е превърнала в център на демонстрациите срещу премиера Малики. Протестиращите нерядко размахват и червено-бяло-черните знаменца с трите зелени звезди, символизиращи сваления режим на Саддам Хюсеин.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва

Реклама