Исторически претенции към съседите: Как Хърватия последва българския пример | Новини и анализи от Европа | DW | 21.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Исторически претенции към съседите: Как Хърватия последва българския пример

Българският пример е заразителен: в Хърватия вече тече дебат какви условия да поставят на Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, за да не блокира Загреб началото на преговорите им за ЕС.

Българският пример е заразителен - до този извод стига Михаел Мартенс, визирайки успеха на София да включи официално двустранните исторически спорове със Северна Македония в присъединителните преговори с ЕС. Сега поне още една държава тръгва по същия път, пише той. 

В Хърватия вече е започнал сходен дебат по въпроса какви предварителни условия да бъдат поставени на Босна и Херцеговина, на Сърбия и на Черна гора в рамките на присъединителния процес. Ако те не бъдат изпълнени, може да последва вето, пише Мартенс във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Редакцията препоръчва

Промени в конституцията, гранични спорове, исторически теми

Хърватската академия на науките и изкуствата вече е подготвила документ под названието "Принос към защитата на хърватските интереси", в който се изброяват възможности за блокиране на присъединителния процес.

От Босна и Херцеговина например се изискват промени в конституцията, които да укрепят правата на живеещите там хървати, както и признаване на "ролята на Хърватия и хърватите" в защитата на Босна срещу сръбската агресия в периода 1992-1995 година. Споменават се и неизяснени гранични спорове.

Сред претенциите към Черна гора са парламентарна квота за малкото хърватско малцинство в страната. Подгорица трябва да признае и участието си в сръбската агресия срещу Хърватия в края на миналия век. 

Най-големият каталог с изисквания е отправен обаче към Сърбия: Белград трябва да спре "да подклажда омраза срещу Хърватия", да възприеме хърватската позиция по отношение на концентрационния лагер Ясеновац и да не "преувеличава" мащаба на извършените там убийства, да върне откраднатите архиви от времената на Втората световна война и "хърватската пролет". Както отбелязва Мартенс, парадоксалното е, че в случая не става дума за открити дебати по исторически теми, а за опит определена "историческа истина" да бъде представена като единствено правилната и тя да бъде наложена.

Хърватия забрани на Вучич да посети Ясеновац

В същия контекст "Свободна Европа" (RFE/RL) съобщава за напрежението между Белград и Загреб, което възникна, след като Хърватия забрани на сръбския президент Александър Вучич да посети концентрационния лагер Ясеновац. Забраната е била наложена, тъй като Вучич искал да посети историческото място частно, а подобна визита трябва да е в резултат от "договорки между двете страни".

Изданието посочва, че в Ясеновац, който по време на Втората световна война е бил на територията на независимата държава Хърватия, са били убити десетки хиляди сърби, евреи и роми. В Сърбия националистите обвиняват властите в Хърватия, че не признават действията, извършени на територията на страната по време на войната. Според Загреб пък Белград използва темата за своите вътрешнополитически цели и не признава извършеното от страна на сърбите по време на балканските войни през 90-те, припомня RFE/RL.

Как споровете за средновековни царе отместват реалните проблеми

Макар хърватската академия на науките и изкуствата да не е част от правителството, т.е. външната политика на страната да не се определя от нея, академиците в региона се смятат за близки до управляващите, пише Мартенс. Така че е въпрос на време техните заключения да станат част от политическата реторика, което ще произведе политическа динамика, от която трудно ще бъде намерен изход, смята още авторът на материала във ФАЦ.

Официалните критерии за членство в ЕС като институционална стабилност, върховенство на закона и защита на човешките права остават на заден план. Вместо тях се разиграва един фестивал на ветото, който води до спорове за средновековни царе, борци за свобода срещу Османската империя и католически теолози, обобщава Михаел Мартенс.

Подобно съдържание