Исторически нюанси | Новини и анализи от България | DW | 26.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Исторически нюанси

Борис III, който влезе в съюз с Хитлер, ще бъде честван с държавни почести. Ревизионизмът да не е станал държавна политика, пита по този повод Татяна Ваксберг.

Въпросът се налага, откакто стана ясно, че за първи път годишнина от кончината на монарха ще бъде отбелязана с почетна гвардейска рота, която е структура на Министерството на отбраната. Освен това на панихидата ще присъства държавният глава Росен Плевнелиев, а заупокойната литургия ще бъде отслужена от патриарх Неофит.

Политическите послания

Цялото струпване на държавни и църковни почести не оставя съмнение, че става дума за официална оценка на политиката на Борис Трети. Именно на политиката, а не на личността, и не на формалния факт на лидерство на монарха. Ако се отдаваше почит на всеки държавен ръководител без подбор, над паметта на Тодор Живков досега да се е изсипал звездопад от гвардейски салюти.

Важността на събитието е подсилено и от факта, че го подкрепят както президентът, така и кабинетът, макар че тези институции са във видима политическа война помежду си. Колкото и светска страна да е България, присъствието на патриарха също е политическо послание. По време на отбелязването на кръглата 60-годишнина от кончината на Борис Трети литургията е била отслужена от Драговитийския епископ Йоан.

Bulgarien Präsident Rossen Plevneliev

Президентът също дължи обяснение за честването на Борис Трети

При максимално елегантен изказ Борис Трети следва да се определи като спорна фигура. Той е монархът, по чието време са забранени партиите, сключен е съюз с нацистка Германия и са депортирани евреите от Македония и Северна Гърция – територии, предоставени на българската държава в замяна на нейната лоялност. Ако годишнината от смъртта на царя има наистина за какво да напомни, то е, че целият период на неговото управление си остава фактологично недоизучен и ценностно недоосмислен. И че без запълването на тези липси няма да има здравословна обществена среда.

Политическото наследство

Борис Трети е обичан от много българи заради това, че е „върнал“ на страната територии, определяни като несправедливо отнети. Цената на това „връщане“ е традиционно отхвърлян въпрос, заради неблагозвучния отговор – цената е съюз с Хитлер и депортиране на част от населението. В по-далечен план цената е исторически позор за този избор и перманентно залъгване, че позорът е незаслужен.

Свободата на изразяване, която дойде през 1989 година, допринесе обидно малко за осъзнаването на това минало. Не само защото по-належащо беше обсъждането на току-що падналия комунизъм, но и защото „царският“ период беше представян като романтичен контрапункт на свалилия го престъпен режим. От това превръщане на историята в примитивно сечиво на идеологическия фронт загубиха всички поравно. Включително и БСП, която в първите години на прехода преутвърди старото клише номер едно: че тя е партията, която се е борила с „монархо-фашизма“.

Bulgarien König Boris III. von Bulgarien mit Familie

Цар Борис Трети със семейството си

Първият път, в който се наложи БСП да навлиза в исторически нюанси, беше съставянето на Тройната коалиция. Макар че в нея все пак не влизаше Борис Трети, а синът му, човек със собствена политическа биография. Сега е вторият път. БСП би следвало да обясни на хората в България и на колегите си извън страната какви, според нея, са заслугите на Борис Трети, достойни за панихида с държавни почести. Нека няма съмнение, че става въпрос за съзнателен избор, и то на правителство, излъчено включително и от БСП, а не само от ултранационалистическата Атака.

Според членове 50 и 78 от Закона за отбраната Националната гвардейска част влиза в състава на армията и е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Според Устава за войсковата служба пък, министърът е този, който определя за какви чествания да се използват гвардейските роти. Това негово правомощие е залегнало в раздела „Ритуали (церемонии) за утвърждаване на българската държавност и традиция“. В устава се казва също и това, че „целта на военните ритуали (церемонии) е да форми­рат и поддържат патриотичната мотивация, както и утвърждава­нето на българската национална идентичност и държавност сред обществото“.

Въпросът в дадения случай гласи: с помощта на кой точно исторически герой се смятат за постижими тези цели? И отговор се очаква не само от БСП, но и от президента.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва