Истинският революционер в САЩ е друг | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Истинският революционер в САЩ е друг

Всички тези на Доналд Тръмп звучат радикално, почти революционно, но истинският революционер в предизборната борба на САЩ е друг, твърди икономистът Джеймс К. Гълбрайт.

default

Тръмп поляризира, но не предлага нищо повече от расистки брътвежи

В несигурни времена в обществата неизменно започват да се надигат копнежите по „силната мъжка ръка” в уравлението. В такива времена не се ценят особено ценности като спокойствие, самоувереност, логика или честност. Вместо това на преден план излизат гръмките изяви, заплашителните жестове, опортюнизмът и хитростта. Доналд Тръмп демонстрира тъкмо тези качества - и подкрепата за него расте.

Несигурността в Америка са проявява в две форми - физическа и икономическа. Физическата в момента е останала на заден план. Травмата от атентатите на 11 септември вече избледня, терористичните нападения в Бостън и Сан Бернардино трудно могат да бъдат разследвани, тъй като повечето от предполагаемите атентатори са мъртви, а за повечето американци Париж е твърде далеч. С изключение на тъмнокожите граждани, които се чувстват изоставени на произвола на полицията, повечето американци днес се чувстват сигурни. Независимо от всичко това, в предизборните си речи Доналд Тръмп постоянно говори за атентатите в Париж, Бостън и Сан Бернардино.

Голяма икономическа несигурност

Другояче изглеждат нещата при икономическата несигурност. За разлика от физическата, тя се усеща навсякъде. Доналд Тръмп е последната надежда за онези, които рискуват да станат жертва на глобализацията, както и за голяма част от по-възрастното поколение, което пострада икономически от т.нар. „Рейгъномика”. Икономическата програма на Тръмп, ако изобщо можем да говорим за такава, се базира на няколко стълба: твърди преговори с Китай и Мексико за затваряне на съществуващите търговски пролуки. Това, разбира се, е смехотворна фантазия, но засега никой не обръща внимание на този факт. Вторият стълб в икономическата програма на Тръмп е масивното намаляване на данъците, с цел да се стимулира икономиката. Освен това Тръмп тръби, че смята да отмени здравната реформа на Обама. Това послание е насочено точно към избирателите, които навремето гласуваха за Рейгън – парадоксът е, че това са тъкмо онези американци, които днес се нуждаят от социалната подкрепа на държавата.

Всичко останало – например приказките за издигане на стена по границата с Мексико и екстрадирането на всички мюсюлмани – са расистки брътвежи. Но Тръмп е способен на всичко. Мога да се обзаложа, че ако бъде номиниран от републиканците, веднага ще направи посещения из черквите на чернокожото население, а и в поне една джамия.

Много по-интересни са развитията в Демократическата партия. Тя има две коренно различни крила. И двете са социално-либерални и са насочени в еднаква степен към различните етноси в страната. Религиозните реакционери и белите расисти отдавна се ориентираха към републиканския лагер.

Разликите между двете крила на Демократическата партия обаче са икономически. Едното залага на плавно подобряване на икономическото положение. То се стреми към финансово ориентиран възход на икономиката , отворено е за бизнес-лобитата и за търговските споразумения и е склонно на компромиси по въпросите на социалната сигурност.

Бърни Сандърс - адвокатът на средната класа

USA Vorwahlen Bernie Sanders in Florida

Сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс

От другата страна е основният електорат на демократите – разнолика група от хора, които си приличат по едно: това са предимно млади хора в трудоспособна възраст, чиито достъп до ръководните етажи на партията е препречен. Това са хора, които гледат критично на привилегиите на висшите финансови сфери. През последните години тази група нямаше свой „глас” в партията. От тази година обаче тя вече го има: сенатор Бърни Сандърс.

Икономическата програма на Сандърс се базира на три основни точки – въвеждане на минимална надница от 15 долара, безплатен достъп до образование и обществено здравно осигуряване с единна тарифа. Според Сандърс, всичко това следва да се финансира чрез увеличаване на данъците на богатите. В някои страни подобна програма може и да звучи напълно нормално, но за младите американци, израснали в условията на общество, което привилегирова финансовата сфера, апелите на Сандърс са направо революционни.

Социалистът от Върмонт

Бърни Сандърс възпламенява предимно по-младите хора: ученици, студенти, млади родители, чиито деца някой ден ще кандидатстват за университетско образование, хората, работещи в нископлатения сектор, но и всички онези, които още нямат здравни осигуровки или пък се затрудняват да си плащат вноските. За това поколение програмата на Бърни Сандърс е обещание за дълбоки промени.

Тръмп обаче не е човекът, който може да укроти този революционен дух. Нито пък да поведе хората към някаква революционна крачка. Не, първата стъпка към следващата революция в САЩ вече беше направена от Бърни Сандърс – един атеистично настроен евреин-социалист от Върмонт.

* Икономистът Джеймс К. Гълбрайт е професор в Института по публична и бизнес администрация “Линдън Джонсън” към Тексаския университет в Остин.