Истините в Турция са две. Най-малко две. | Новини и анализи от Европа | DW | 07.06.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Истините в Турция са две. Най-малко две.

В Турция винаги има две истини. Най-малко две. За една част от турците истината гласи, че Ердоган е Спасител. За другите истината е, че той е автократ. Ердоган разделя страната си на два лагера - една твърде опасна игра.

На площад Таксим в Истанбул и по улиците на много други турски градове истината гласи: Ердоган ограничава нашите граждански права, управлява през главите ни и се опитва да ни наложи неговия религиозно-консервативен морал. Това е истината на десетките хиляди демонстранти, които от седмица насам излизат по улиците и площадите въпреки полицейските палки и сълзотворния газ. По данни на турския Лекарски съюз в стълкновенията са били ранени най-малко 4 хиляди души, а трима са убити. Официални данни за броя на задържаните няма.

В истанбулския квартал Касъмпаша, където е отрасъл Ердоган, както и в други "благоприлични" квартали на Истанбул и в селските райони на страната истината е друга: хулигани разбиват градовете ни, изпълнявайки вероятно наставленията на опозицията или на някакви чужденци. Тези хора са обявили война на исляма и хулят единствения достоен политик. И ако полицията пипа твърдо, то е защото няма друг избор - тя е длъжна да реагира така.

Бащицата Ердоган

Türkei Unterstützer Erdogan Istanbul 07.06.2013

При завръщането си от обиколка в Африка Ердоган бе посрещнат с възгласи "Готови сме да умрем за теб!"

В Касъмпаша и по селата живее твърдият електорат на Ердоган - онези 50 процента от турските избиратели, които преди две години осигуриха победата на неговата Партия на справедливостта и развитието. Тогава тя събра почти двойно повече гласове от опозиционната Народно-републиканска партия. Именно тази широка подкрепа дава основание на Ердоган да управлява така, както сметне за добре. Той е човекът, който еднолично решава всичко - независимо дали става дума за строежа на някой мол или пък за преговорите с кюрдските сепаратисти. "Трудно ми е да удържам моите 50 процента да не излязат и те на улицата", заяви Ердоган, когато започнаха протестите. Думите му прозвучаха като заплаха. Опасна заплаха.

В Касъмпаша е мирно и тихо, навсякъде се веят знамена в цветовете на управляващата партия, а отегчен полицай седи пред караулката - тук протести няма. В Касъмпаша хората застават твърдо зад Бащицата Ердоган. Няколко преки по-нататък петима мъже седят на пластмасови столчета, пият чай и обсъждат събитията от последните дни. За тях не Ердоган е проблемът - той е един от тях, защото е израснал в техния квартал. Петимата мъже са убедени, че протестите са организирани от опозицията. Като тях мислят и онези десетки хиляди привърженици на Ердоган, които посрещнаха своя премиер при завръщането му от Африка с уверението, че ако се наложи, са готови да умрат за него.

Никой друг политик не поляризира Турция така силно, както Ердоган - човекът, тръгнал от бедняшкия квартал и издигнал се чак до върховете. Човекът, който оряза властта на военните, започна реформи и даде тласък на икономиката. Мнозина в Турция са му благодарни за новото благосъстояние, с което ги е дарил.

Има обаче един основен проблем: Ердоган възприема всяка критика като нападка срещу личността му, всяко чуждо мнение като заплаха, всеки протест като саботаж. Той се разправя с всеки свой опонент, обвинявайки го в терористична дейност. В актуалната класация на "Репортери без граници" за медийната свобода Турция е наредена след страни като Ирак и Русия.

Армията на разочарованите

Türkei Proteste gegen die Regierung in Istanbul Taksim Platz 07.06.2013

Кадър от протестите на площад Таксим

Много от протестиращите не оспорват заслугите на турския премиер, но искат едно просто нещо: гласът им да бъде чут. "Много хора гласуваха за Еродган, защото видяха в него човек с либерални възгледи. Сега обаче са разочаровани. Това важи най-вече за хората с висше образование и за представителите на средната класа", казва един от хората на площад Таксим.

Експресно проучване на университета в Истанбул показа, че 90 на сто от демонстрантите са на улицата именно заради авторитарния стил на управление на Ердоган, заради полицейското насилие и ограничаването на гражданските свободи.

Социолозите твърдят на свой ред, че ако днес в Турция се проведат избори, Ердоган отново би спечелил. Включително поради това, че опозицията е твърде слаба. В тази връзка много хора се надяват, че протестите ще родят ново политическо движение, което да предложи смислена алтернатива на Ердоган. Защото с 50 процента той може да управлява. Но с 50 процента не може да се прави революция.

АГ, ШпО, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва