Истината за ′′лошите′′ ЕРП-та | Новини и анализи от България | DW | 24.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Истината за ''лошите'' ЕРП-та

Българската държава отново подгони любимия си враг - ЕРП-тата. Но от тази атака няма да излезе нищо. Единственият реален ефект ще е поредният ясен сигнал към инвеститорите да бягат далеч от България, смята Ясен Бояджиев.

Българските власти отново атакуват електроразпределителните дружества, т.нар. ЕРП-та. Отдавна идентифицирани от властта като най-удобен отдушник за всякакви социални вълнения - понеже са най-видими за потребителите, макар „приносът” им в сметките за ток да е минимален и вече да са принудени да работят на загуба. Отдавна нарочени като универсален виновник за всякакви проблеми - понеже са „частни” и „чужди”, а голяма част от населението продължава да си живее с убеждението (с активното съдействие на политиците), че ако нещо е „държавно и българско”, то може да е и безплатно.

Саботьори и престъпници

Този път ЕРП-тата са обвинени, че заплашват сигурността на цялата енергийна система, тоест - националната сигурност. Обвинени са също така, че „саботират” усилията на държавата за стабилизиране на системата, като не си плащат на държавната НЕК получената от нея енергия.

Сигналът даде министърът на икономиката и енергетиката. Той каза, че държавата няма да „капитулира пред своеволията на ЕРП-тата”, заплаши ги като „престъпници” с прокурор и им постави ултиматум да се „издължат”. Ултиматумът бе подет на мига от „независимо” изпълняващия всяка поръчка на властта регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която откри процедура за отнемане на лиценза на трите дружества. Ако се стигне дотам, заключи министърът, „държавата може да си вземе обратно” ЕРП-тата.

Кой има да дава и кой да взима?

Каква е истината? На пръв поглед нещата изглеждат много засукани и неразбираеми. Това се дължи на обърканата, непрозрачна и непрекъснато променяща се регулаторна рамка, както и на антипазарната политика на ценообразуване. Резултатът е сложна еквилибристика с парични потоци, при която е трудно да се проумее „кой пие и кой плаща”. В общия случай токът се движи от електроцентралите през НЕК и ЕРП-тата до крайните потребители. Съответно паричните потоци се връщат обратно по тази верига. Не е така обаче при т.нар. „зелен ток” от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), чието изкупуване (и плащане на производителите) по лиценз е задължение на ЕРП-тата. Те го предават на НЕК, която го включва в продавания от нея общ енергиен кюп. За да не плащат два пъти за едно и също нещо, ЕРП-тата би трябвало да получават от НЕК компенсация за направените разходи. Но вече близо две години не я получават. Нещата се усложняват допълнително от това, че наредбата за тази компенсация бе първо променена, после пък новият ѝ вариант бе отменен от Върховния административен съд, а ДКЕВР месеци наред не изпълнява задължението си и не приема нова наредба.

Така ЕРП-тата, поставени в железен регулаторен капан да плащат два пъти - и на ВЕИ, и на НЕК, за да не фалират скоропостижно, за да не останат без оперативни средства, за да не спрат да поддържат мрежите си посред зимата и да оставят клиентите си без ток, са принудени да прихващат част от борчовете на НЕК от своите плащания към нея.

Symbolbild Euro Geldstapel

НЕК дължи на ЕРП-тата много повече, отколкото те на нея

Така че, като оставим настрана регулаторните и юридическите еквилибристики, нещата са много прости и житейски лесно обясними - НЕК дължи на ЕРП-тата много повече от сумата, която сега очаква от тях. При това от много по-отдавна. А те по-скоро имат не да дават, а да взимат.

Защо се стигна дотук?

Основната причина за тази бъркотия е стремежът на управляващите да си купуват благосклонността на избирателите и политическо спокойствие, като вместо да извършат необходимите и отдавна известни им пазарни реформи, които да осигурят прозрачност, баланс и по-ниски разходи в енергийната система, те непрекъснато подтискат изкуствено цените на електроенергията. Напоследък понижиха тези цени на няколко пъти, като за целта оставиха неотразени в тях (и непокрити с никакви плащания) реални разходи за производство на електроенергия в размер на (според различни оценки) между 500 и 700 милиона лева годишно.

Като добавим към това задълженията, натрупани заради грандомански и ненужни (но удобни за забогатяване на замесените) енергийни проекти (като АЕЦ „Белене” например), се образува огромна и необозрима планина от дефицити и дългове, която може да се взриви всеки момент. Ако ДКЕВР беше наистина толкова стриктна и независима, тя трябваше например отдавна да е отнела лиценза не на ЕРП-тата, а на НЕК, която е практически фалирала, няма пари да обслужва плащанията си и завлича след себе си всички останали. Виновни за грандиозния батак са именно тази комисия и диктуващият ѝ министър, които сега храбро раздават ултиматуми и заплахи.

Последствията

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Тяхната цел сега е чрез откровен шантаж да принудят някого да плати сметката за този батак, за да закърпят положението поне до изборите. Те много добре знаят, че от заплахите им нищо няма да излезе. Нито лицензите ще бъдат отнети (номерът вече беше пробван миналата година - естествено, без успех), нито ЕРП-тата ще бъдат ренационализирани.

Упорството в тази посока или - не дай боже, изпълнението на някоя от тези закани би докарало на държавата невъобразими съдебни последствия, а на данъкоплатците - грандиозни финансови щети. Да не говорим, че няма да реши нито един от проблемите в енергетиката. Единственият реален ефект от целия напън ще е поредният ясен сигнал към инвеститорите да бягат далеч от България.

Редакцията препоръчва