Истината за Кримската война | Новини и анализи от Европа | DW | 21.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Истината за Кримската война

Кримската война (1853-56) е най-кръвопролитният конфликт на 19 век. Въпреки това за нея се знае удивително малко. Известният английски историк Орландо Фиджис запълва тази празнина с една солидна монография.

Цар Александър Втори

Цар Александър Втори

Кримската война е най-кръвопролитният военен сблъсък между голямата европейска гражданска война през Наполеоновата епоха и Първата световна война. Първоначално политическите последствия изглеждат незначителни, но именно Кримският конфликт предизвиква разместване на пластовете, образували се след 1815 година.

Франция, Англия, Турция и Русия са силите, които се сблъскват в конфликта, станал известен като Кримската война. А религията допринася за разпалване на военната истерия. Затова книгата на Фиджис с право носи подзаглавието "Последният кръстоносен поход".

Ukraine Land und Leute Wladimirkathedrale in Sewastopol

Севастопол пада през 1855 г.

Ужасите на войната

Руският цар Александър се смята за покровител на дванайсетте милиона християни под османско владичество и иска да влезе в историята като освободителя на Ерусалим. Това не се харесва обаче на старата кръстоносна нация Франция, която още не се е оправила от руската си травма от 1812 година.

За да пресече експанзията на Русия и да опази собствените си интереси в Ориента, най-вече Англия залага на турците. По-добре да се окаже малко помощ на "болника от Босфора", вместо да се допусне царят да завладее Балканите и да стигне до Средиземно море.

Така западните сили се съюзяват с османлиите срещу "азиатския деспотизъм". Първо през лятото на 1853 руснаците завладяват дунавските княжества Влахия и Молдова. Турците, разчитащи на помощ от западните сили, провокират може би руско нападение срещу турското пристанище Синоп. В последвалата морска битка турският флот е разгромен. Тогава Англия и Франция обявяват война на Русия.

Полуостров Крим се превръща в главен театър на бойните действия, тъй като там се намира най-важното руско пристанище в Черно море - Севастопол. Един от героичните защитници при едногодишната обсада на Севастопол е младият Лев Толстой, който описва ужаса на войната в своите "Севастополски разкази".

През Кримската война се полага началото на индустриалните бойни действия: артилерията на западните съюзници е в състояние да дава по 75 000 залпа на ден. От решаващо значение за успеха на съюзниците се оказва новата бойна техника: пушката "Миние" и артилерийският снаряд, който измества гюллето. Севастопол пада през септември 1855 година.

Lew Nikolajewitsch Tolstoi

Толстой дава лице и глас на участниците във войната

Мехлем за руската душа

Кримската война отнема живота на 750 000 войници; безчетен е броят на жертвите сред цивилното население. Имало е много масови изтребления. Турската армия е плащала премия за "главите на гяурите". Впрочем повечето войници умират не в бой, а от холера или тиф.

Кримската война променя облика на Османската империя. Никога преди в Цариград не е имало такова стълпотворение от западни политици, военни и наблюдатели. С тях идва и техният начин на живот, така че Кримската война допринася за първото отваряне на турското общество, което незабавно предизвиква ислямска контрареакция.

В Русия гневът срещу Западна Европа окриля патриотичните и панславянските чувства. Епосът на Толстой "Война и мир" е създаден тъкмо в този контекст. Споменът за победата над Наполеон е мехлем за руската душа, унижена от поражението в Крим, което разкрива изостаналостта на Русия.

Редакцията препоръчва

Реклама