Истината за боя пред джамията | Новини и анализи от България | DW | 25.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Истината за боя пред джамията

Проявите на "Атака", изпълнили с етнически и политически адреналин дните около 24 май, не успяха да дадат отговор на острите български проблеми, но в замяна на това поставиха нови специфични въпроси. Ето някои от тях:

Премълчаните очевадности около софийския инцидент

Премълчаните "очевадности" около софийския инцидент

Коментар на Георги Папакочев:

Случилото се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на Интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха донякъде картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.

Мак Ножа отново е тук!

Например въпроси, свързани с размахваното от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди.

Nazi Glatzkopf

Кой е по-виновен?

Онова, което обаче се премълчава (макар че няма никакви съмнения за манипулация), са видеокадрите с черноризец от „Атака”, който на трибуната преди сбиването демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?

Кръв, пот и сълзи

По телевизиите, а и на показвана в парламента нарочна снимка, всички видяха разкървавената брадичка на младата депутатка от „Атака” и трябваше да приемат на юнашко доверие твърденията й, че раната била причинена от хвърлен камък – естествено, от мюсюлманите. Малцина обаче обърнаха внимание на иначе безхитростно написаното свидетелство в проправителствен всекидневник на очевидка репортерка, че „камъни и яйца летяха към мюсюлманите, а те отвръщаха с аплодисменти”.

Никой засега не е попитал също кой и как успя да сцепи солидно главата на лежащия почти в несвяст на земята мюсюлманин, който притискайки подгизнала от кръв кърпа върху раната повтаряше пред снимащите го камери замаяно „Защо, защо направиха това?”. Вероятно от чисто мъжка обида и потъпкано професионално достойнство петимата окървавени „еничари” в полицейски униформи, както ги нарече лидерът на „Атака”, също няма да питат кой, защо и как ги е ранил при опитите за разтърваване на биещите се.

Шоуто трябва да продължи?

Наивно-риторични, естествено, са въпросите защо присъдружните на властта крайни националисти избраха за своите акции тъкмо постничките откъм сензации празнични дни, както и защо нахвърлянето с юмруци върху опонента се случи в радио, а не в телевизионно студио /пред камерите, уви, всичко щеше да бъде прекалено очевидно!/.

Bulgarien Adoption Zoo Zootiere

Обърнете внимание на името!

Защо обаче в нито една от „огнените” нападки на атакисткия лидер срещу младия бивш депесар в ефир не беше споменат лозунгът на неговите съмишленици: "Вън доносниците на ДС от ДПС”? За това важно искане не се чу нито дума на шумната акция в Джебел, нито в караницата по държавното радио! Или може би ДС и нейните агенти вече не са аргумент за атакистите, ако въобще някога са били такъв?

Върху клетката на вълците в софийския зоопарк виси табела, от която става ясно, че пострадалата пред софийската джамия млада депутатка от „Атака” преди време е осиновила глутница животни с имената Кира, Шедоу и Херкулес. Дали тази иначе хуманна постъпка към четириногите хищници не би могла да обхване и някои подобни политизирани двукраки сред българското общество? Би било добре, само ако изборът бъде верен. За което, уви, съществуват тежки съмнения...

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама