Ислямът и европейската идентичност | Новини и анализи от Европа | DW | 12.09.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ислямът и европейската идентичност

“Ислямът посяга на Европа”: Лукас Райман от Швейцарската народна партия в едно възвание към своите сънародници. Конкретен повод е “скандалното” строителство на минарета в Швейцария.

default

Джамията Сехитлик в Берлин

В историята на християнска Европа ислямът определено играе консолидираща роля. В него владетелите на Стария континент често виждат общия враг, който ги кара да забравят за противоречията помежду си. Неслучайно една битка от далечната 732-ра година се сочи като събитието, което е накарало за първи път европейците да се самоопределят като европейци. Близо до днешния френски град Поатие франкският владетел Карл Мартел разгромява арабите и така спира проникването на исляма в Европа. В неговата войска участват рицари, които до скоро са воювали помежду си, но пред лицето на общия враг те забравят за враждите си и наричат себе си “европейци”. Така ислямът изиграва ролята на катализатор, който ускорява появата на т.нар. “осъзната” европейска идентичност.

Ислямът: Универсална религия

Подобно на християнството ислямът претендира да е “универсална религия”, която се дистанцира от етническата принадлежност и се обявява за общочовешки ценности. В този смисъл тя е модел, приложим и към европейски условия. И все пак, редица учени виждат съществени разлики между християнството и исляма, които се проявяват още в ранния им период. Френският писател и историк Едгар Кинé, живял през 19-ти век, нарича пророка Мохамед едновременно Христос и Наполеон. В това виждане прозира не толкова страхът от идеята на исляма, колкото от начина, по който тя се разпространява. Така както Наполеон с войни превръща идеите на Френската революция в социална действителност, така и Мохамед не се задоволява само с ролята си на проповедник, a когато се налага, прибягва до меча.

Ислямът в Европа

Критичното отношение към исляма прозира още в трудовете на видни представители на Европейското просвещение. На 25-ти април 1741-ва във френския град Лил се състои театрална премиера, която публиката изпраща с бурни овации. Пиесата се нарича: “Фанатизмът или пророкът Мохамед”, а нейн автор е самият Волтер. По-късно Гьоте превежда текста на немски. В днешна Европа представянето на пиеса с подобно заглавие е немислимо. Това би предизвикало протестите на ислямските кръгове, както се случва в Женева през 1993-та, когато е направен последният опит да бъде представена на сцената творбата на Волтер.

Що се отнася до Европа ислямът отдавна се е превърнал от “външна заплаха” в “ежедневен” вътрешен фактор. Ислямът е религията на над 20 милиона западноевропейци, предимно потомци на мигранти. Мюсюлманите са част от картината на големите европейски градове – Париж или Кьолн, Ротердам или Берлин. Джамии се строят дори далеч на север в шведския град Упсала.

В Западна Европа: Две тенденции

Днес в Западна Европа съжителстват две противоположни тенденции. От една страна отдръпване от религията, което засяга главно християнските църкви. От друга страна религиозният живот става все по-многообразен, което се изразява и в засилващото се влияние на исляма. Ако приемем, че идентичността не е само застинала, историческа категория, а се създава и в съвремието, то ислямът е на път да стане част от европейската идентичност.