″Искам да се интегрирам, но как?″ | Новини и анализи от Европа | DW | 22.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Искам да се интегрирам, но как?"

Апелираме към бежанците да зачитат нашите ценности, правата на жените и на малцинствата, да спазват законите на Германия. Но как да стане това, щом изолираме тези хора и ги държим настрани от нас - пита Джафар Карим.

"Знаеш ли какво е интеграция?", питам един млад мъж, когото срещам в бежански лагер в Берлин. „Не”- отвръща ми той искрено. Тогава му казвам арабската дума за интеграция "Indimaj" и той веднага отговаря: ”Искам да се интегрирам, да науча езика и да стана част от това общество. Но не знам как да стане това".

Адхам Али е на 21 години, родом е от Сирия. В Германия е от 6 месеца. Допреди седмица е бил настанен в една спортна зала в квартал Шпандау на германската столица заедно със 700 други млади мъже. "Сега вече съм в бежански приют и по цял ден стоя тук като вързан. Опитвам се да уча немски в YouTube, защото няма места в езиковите курсове", казва той. На въпроса дали има германски приятели, отвръща с въпрос: „Откъде да намеря германци в лагера за бежанци?”.

Живот в изолация

През миналата година в Германия пристигнаха над 1 милион бежанци. Повечето от тях са напълно изолирани: живеят в бежански приюти и изцяло откъснати от останалия свят. Знаят, че в Германия се води дебат за интеграцията. Немалко от тях подозират, че това няма да бъде лесно.

Адхам ме уверява, че вече знае много за тукашните порядки, например за това, че мъжът и жената са равноправни, че всички трябва да спазват конституцията и законите, да уважават правата на малцинствата, например на хомосексуалните. Самият Адхам е от едно малко село, недалеч от Дамаск. "Всички жени там носят никаб", казва ми той.

Очевидно няма кой да помогне на хората като Адхам да намерят по-лесно път към новата си родина. Но мнозина от тях не са загубили надеждата, че ще успеят. Адхам например иска да продължи да следва право.

"Чувствам се изгубен"

Други обаче са обезкуражени. Като Раафат Хаджир, палестинец от Сирия. Питам го какво прави по цял ден, а той ми отговаря на арабски: "Ставам сутрин, закусвам, мотая се, правя гимнастика”. Питам го дали говори немски, а той отговаря положително - посещавал бил езиков курс на собствени разноски, но вече привършил парите. Като бежанец без гражданство нямал право на безплатен курс. Очевидно никой не му е казал, че Службата по миграцията и бежанците междувременно е променила това правило. Казва още, че е зъболекар по професия и би могъл да работи, но няма право. Дори мислел да започне някъде на черно, но после се отказал.

"Какво мога да направя, за да се интегрирам?", пита ме той. Германски приятели, които да му помогнат, нямал. "Пък и как да се запозная с тях – като заговорям непознати на улицата ли?”, пита той. Хаджир познава и много други млади мъже, които се чувствали по същия начин.

Journalist Jaafar Abdul Karim

Джафар Абдул Карим е журналист в Дойче Веле

Винаги съм смятал за крайно неправилно това, че на бежанците не е разрешено веднага да започват работа в Германия. Ето, сега те са тук, но ние ги оставяме да си седят по цял ден в приютите и да не правят нищо. Така произвеждаме отчаяние у хиляди хора. Не ги ли тикаме в ръцете на радикални сили, които им внушават, че могат да им помогнат?

Много от бежанците нямат никаква представа какви права и задължения имат в Германия. Къде са тук властите? Защо оставяме тези млади хора без помощ? Не можем, или не искаме да ги интегрираме? Защо тогава ги обвиняваме, че отказват да се интегрират? Ако ние не ги направим част от обществото, те никога няма да почувстват Германия част от себе си.

Говорете с бежанците, а не за бежанците

Много политици казват на бежанците: интегрирайте се и приемете нашите ценности! Някои дори си служат със заплахи: пледират за санкции, ако бежанец откаже да посещава интеграционен курс, или пък ги плашат, че няма да им разрешат да останат дългосрочно в Германия. На заплахи разчита също и новият интеграционен закон, приет наскоро от управляващата коалиция. Може би затова правозащитната организация „Pro Asyl” го нарича „закон за дезинтеграцията". Не е вярно, че бежанците не желаят да се интегрират - германското правителство просто ни им предлага никакви възможности за това, твърдят правозащитниците.

Младите мъже от бежанските центрове, с които съм разговарял, искат да учат немски, но нямат такава възможност, защото няма достатъчно места в езиковите курсове. В момента има около 300 хиляди места в курсовете по немски, а има нужда от 800 хиляди.

Ние апелираме към бежанците да зачитат нашите ценности, правата на жените и на хомосексуалните, да спазват законите ни. Но как да стане това, след като ги държим настрана от нас? И как да научат немски, когато няма достатъчно езикови курсове?

Реториката, залагаща на принудата и заплахите, е опасна, защото кара хората да вярват, че ксенофобските предразсъдъци на „Пегида” и сие са верни. Истината е различна: повечето бежанци искат да учат немски, да работят, да се интегрират. Разбира се, има и изключения, но те си остават единични. Затова нека говорим повече със самите бежанците, отколкото за тях!