Искаме ли ″дизайнерски бебета″? | Новини и анализи от Европа | DW | 03.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Искаме ли "дизайнерски бебета"?

Лондон позволи за първи път извършването на генетична модификация на човешки ембриони. Какво ще става оттук нататък? Искаме ли въобще човешкият генетичен материал да попада в ръцете на генните инженери?

Съвсем съзнателно и напълно очаквано пред очите ни бе премахнато едно табу. Не за първи път науката тласка обществото към определени развития. За съжаление обаче научното развитие не винаги се върви напред, водено от чистия, идеалистичен порив за нови познания, точно както и не всички учени се ръководят единствено от грижата за общото благо. Доста по-ефективни стимули се оказват например амбицията, конкурентното мислене, бизнес интересът. Така че мнозина действат по следното правило: "След като нещо е възможно, защо да не го правим – преди някой друг да ни е изпреварил?".

В подобни условия е почти невъзможно да се води обществена дискусия за ползите и рисковете от някои нови методи, да се обсъдят трезво последствията и да се изработят обвързващи международни стандарти. Това се оказва особено трудно, когато се появи някакъв нов инструмент, който може да бъде използван от учените. В разрешената в Англия модификация на човешки ембриони се използва разработеният напоследък метод Crispr/Cas9 за генно редактиране. Откритието на тази нова "ножица за гени" преди три години предизвика истински земетръс в биологията, чиито затихващи трусове и днес продължават да се усещат в обществото: наследствената информация на живите клетки може да бъде променяна по всякакъв начин и то бързо, крайно прецизно и най-вече евтино! Това прави въпросният метод интересен и за малки лаборатории с ограничен бюджет, а което е още по-опасно: и за големи лаборатории в страни с ниски етични стандарти.

Какво ни очаква?

През април миналата година се появи сензационната новина, че южнокитайски екип от учени за първи път е предприел интервенция в генетичния код на нежизнеспособни човешки ембриони. А от септември насам в пекинския Институт по генома се продават генно модифицирани прасета: размерът на миловидните животинчета е едва една трета от този на нормалните им събратя, а цветът им се видоизменя според желанието на съответния клиент. Казано накратко: биологията се превръща постепенно от наука за живота в инженерна наука.

Големият въпрос гласи: до кои сфери искаме да допуснем тази нова инженерна наука? Нима и до самите нас – до хората? Още преди да е даден отговор на този въпрос, Великобритания отприщи бента. И в миналото британците са се изявявали по подобен начин: преди 20 години в една шотландска лаборатория беше създадена клонираната овца Доли. Вярно, изследователката Кати Ниакан от института "Франсис Крик" в Лондон няма намерение да създава "дизайнерски бебета". Тя иска да изследва фундаментални научни въпроси. Само че често след проучването на фундаментални въпроси се стига и до проучвания, свързани с практическото приложение на тези открития. А адмирациите на част от научния свят показват, че ни очаква нова вълна от подобни изследвания. Неслучайно се говори за значителна "първа крачка". Човек се пита коя ли ще е втората?

Един от колегите на Ниакан от лондонския институт смята, че сегашното разрешение ще окуражи и други учени да предприемат генни модификации на човешки ембриони.

von Hein Matthias Kommentarbild App

Матиас фон Хайн

Крайно време е за дебати по темата!

Още през лятото на миналата година водещите германски учени в сферата на генетиката се изказаха ясно против експериментирането на човешки зародиши. Те дори настояха за мораториум срещу генното инженерство на човешки ембриони. Проведената в края на 2015 във Вашингтон "среща на върха по въпросите на генното инженерство", свикана от академиите на науката на САЩ, Англия и Китай стигна обаче до съвсем друг резултат. Там обявиха фундаменталните проучвания на човешкия геном в епруветка за допустими.

Крайно време е обществеността да каже своето мнение. И то преди науката да я е поставила пред нови свършени факти – например преди да е успяла да създаде генетично оптимиран човек.

Редакцията препоръчва