Интересува ли ги тази история? | Начало | DW | 09.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Интересува ли ги тази история?

От т.нар. Кристална нощ, бележеща началото на масовия антиеврейски погром, изминаха 75 години. Днес Германия не престава да се занимава със спомена за Холокоста. Но дали той е важен и за новите германци - мигрантите?

Германия отдавна се е превърнала в мигрантска държава. Днес във Федералната република живеят около 16 милиона души с чуждестранен произход - турски гастарбайтери, руски заселници, млади европейци, насочили се към Германия вследствие на финансовата криза. Каква роля играе за тях германското минало? Дали и за тях Холокостът е важна част от историята? Екип на Дойче веле разговаря с няколко мигранти.

Джемал, шивач, 60-годишен

"Аз съм от Анадола, но вече 27 години живея в Германия. Геноцидът срещу евреите е срамно петно в германската история. Но пък тази държава си е взела поука от грешките в миналото - имам предвид например строгите закони срещу дискриминацията. Тази история обаче не е моята. А това се дължи най-вече на факта, че аз не се чувствам тук наистина приет като германец. Имам германски паспорт, но към мен се отнасят като към чужденец и аз очевидно винаги ще си остана такъв."

Стела, ученичка, 12-годишна

"Майка ми е германка, а баща ми е от Ямайка. Аз съм родена в Берлин. Сега съм в седми клас и още не сме учили за Холокоста. Убедена съм, че е важно да се информирам по въпроса - все пак не е било толкова отдавна и винаги може да се случи отново. При всички случаи ние носим отговорност. Родителите ми говорят по въпроса, но баба ми и дядо ми - не, не и с мен."

Фредерик, продавач, 44-годишен

"Аз съм фрацузин, живея в Берлин от три години. Споменът за Холокоста е изключително важен. И трябва да кажа, че в Германия той се поддържа много интензивно, докато във Франция има още много да се работи по въпроса. При това и във Франция евреите са страдали много по време на войната, но ние някак твърде бързо сме го забравили."

Мелтем и Еда, абитуриентки, 18-годишни

"Нашите родители са турци, но ние сме родени в Берлин. Ужасно е, че навремето са били избити толкова много евреи. Ние обаче не мислим, че непрекъснато трябва да ни се напомня за това. Днес е важно да се проявяват уважение и толерантност - независимо от произхода на човека и неговата религия. Ние например сме изнервени от предразсъдъците спрямо мюсюлманите, от това, че ни смятат принципно за антисемити. А толерантността е много важна част от нашата религия."

Доренс, продавач на вестници, 41-годишен

"Аз съм от Камерун, живея в Германия от 11 години. Едва като дойдох тук, научих за Холокоста. Такова ужасно нещо не бива да се повтаря. Но все пак не бива само да гледаме в миналото. Трябва и да се опитаме да гледаме напред."

Инга, чиновничка, 32-годишна

"Аз съм еврейка, родена съм в Украйна. Пристигнах със семейството си в Берлин преди 20 години. Дядо ми е участвал във войната, почти цялото му семейство е било избито, понеже са били евреи. Според мен за националсоциализма трябва да се пише и говори повече. За мен е важно тази част от историята да не се забравя, включително в памет на моите баба и дядо. Тук все пак става дума и за един вид предупреждение, не само за спомен. Но пък и не е редно германците да живеят цял живот с угризения на съвестта."

Ясер, кръчмар, 38-годишен

"Роден съм в Кайро, живея в Германия от 1987. Навремето дойдох тук да следвам - в бившата ГДР. Радвам се, че не съм преживял в Германия времената на националсоциализма. Когато живееш тук в наши дни, няма как да не се сблъскваш с историята. Но това не е моята история. Мисля, че именно това минало е една от причините за факта, че патриотизмът в Германия винаги е свързван и с някакви угризения на съвестта. В Египет например националната гордост е нещо съвсем нормално. Но ако тук видиш някого да носи тениска с националните символи, веднага се питаш: какъв ли му е проблемът?"

Индира, банкова служителка, 29-годишна

"Аз съм в Германия от 1994, иначе съм от Босна, родена съм в Сребреница. В училище винаги сме отдавали голямо значение на темата, но днес има неща, които са по-важни за мен - например това, което се случва в Сирия. За Втората световна война почти не говоря."

Ювал, собственик на магазин за деликатеси, 53-годишен

"Аз съм от Израел, живея в Германия от 24 години. През последните години тук бе направено много - споменът и за Кристалната нощ, и за Втората световна война, и за унищожението на евреите се поддържа много активно. Във вестниците е пълно със статии по въпроса. Пишат се книги, организират се изложби. Но трябва да отбележа, че ако си ортодоксален евреин, все още трябва да внимаваш. В Германия за съжаление все още има антисемитизъм - към евреите се отправят обиди, еврейските магазини са обект на атаки. За съжаление тази история далеч не е приключила!"

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание