Инвестиции в България? Забрави! | Новини и анализи от България | DW | 19.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Инвестиции в България? Забрави!

Чуждите пари бягат от България. Правна несигурност и зле работещи институции са в основата на порочния кръг от нестабилна среда за инвестиране и изтичане на капитали от страната, сочат експерти.

"Хубаво е човек да мечтае!“ - така икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН репликира озвученото наскоро от премиера Борисов пожелание за германски завод за коли в България, все едно коя марка - поне "като начало"...

Българската икономика се нуждае не от 1 - 2, а от поне 4 - 5 процента годишен прираст, за да се достигнe в обозрими срокове средноевропейско развитие и стандарт на живот. Професор Гарабед Минасян от БАН пресмята, че през последните две години България е получила нетна помощ по програмите на Европейския съюз в размер на 6 млрд. евро. За същия период 4 .4 млрд. евро предимно български капитали са напуснали страната. „Ето защо незначителният растеж на българската икономика се дължи почти изцяло на „европейските пари“. Без тях излизаме „на червено““, твърди проф. Минасян. Известният икономист смята, че липсващата половина от критичния за България стопански ръст се дължи на бягството на български и отчасти на чужди капитали от страната Според него, в размера на официално обявените като изтекли от България капитали не влизат криминалните схеми за пране на пари и незаконни трансгранични трансфери.

„В крайна сметка изтичането на средства от България се равнява на една четвърт от образуването на първичния брутен вътрешен капитал на страната и този факт изобщо не е за пренебрегване“, посочва проф. Минасян. Според него, причината за това опасно явление е преценката на инвеститорите за липса на приложение на парите им в националната икономика. „Несъмнено капиталовложенията в България се преценяват като рискови от страна на предприемачите, които са предпочели да изнесат парите си законно. Но и зад граница огромната част от българските капитали също не служат като средство за директни инвестиции. С тях предпочитат да купуват ценни книжа на други държави, а също и портфейлни инвестиции с минимална доходност. Или пък просто се внасят в банки като депозити срещу нищожни печалби от лихви. Учудвам се например, че български капитали се инвестират в германски ценни книжа със съвсем незначителна доходност“, казва проф. Минасян. Той няма отговор на въпроса защо българските пари продължават да напускат България, където със сигурност биха имали по-висока доходност от получаваните в чужбина „мизерни“, по думите му, дивиденти от половин процент годишно.

Symbolbild Euro-Rettungsschirm

Без спасителния пояс на "европейските пари" стопанският растеж в България щеше да е още по-незначителен

Порочният кръг

„Предполагам, че бягството на капитали от България е свързано преди всички с възприятията на предприемачите за несигурност на инвестиционната среда в страната и за непредвидимост по отношение на промените в законите с ключово значение за стабилността на тази среда. При това сметките за доходи от капиталовложенията се правят за период от поне 10-15 години. Банките отпускат кредити само при представяне на бизнес-планове с подобни времеви хоризонти. Щом инвеститорите не виждат стабилизация на икономическата среда в средносрочен план, значи те не биха могли да очакват вложените пари скоро да започнат да се връщат във вид на печалби. В такъв случай единственият отговор на въпроса дали си струва да се инвестира в българската икономика е: „Забрави!““, категоричен е проф. Минасян. Според него, инвеститорите не се нуждаят от специални покани, за да инвестират в някоя страна. „Ако преценят, че условията за капиталовложения в България са стабилни и имат шанс да спечелят, те сами ще дойдат, защото това им е работата – да търсят добра доходност на своите пари. Според мен, лошото качество на българските институции е началната точка на порочния кръг между нестабилната среда за правене на бизнес и изтичането на капитали от страната. Именно българските институции изпращат погрешни сигнали към инвеститорите“, твърди ученият от БАН.

Според него, никой здравомислещ инвеститор не може да си позволи лукса да игнорира вече почти ежедневните скандали, които разтърсват непрозрачната и непредвидима българската съдебна система. „Кой инвеститор ще дойде в България при сегашното потресаващо състояние на съдопроизводството?! Другаде то се възприема като стожер на бизнес-средата заради призванието му да раздава справедливост в разумни срокове, като защитава играещите по правилата и наказва мошениците. Кога у нас това се е случвало?“, недоумява проф. Минасян. И добавя: “Вижте само какво напрежение от няколко години у нас се създава около електроразпределителните дружества. Правилото за България е колкото един инвеститор е по-голям, толкова повече той е застрашен от неприятности. Но съдебната система не е сама в усилията да се прогонят капитали от страната. Компания ѝ правят нерешавани с години проблеми във вътрешния ред, в банковия и финансовия контрол и ако щете дори в образователната система, която трябва да осигури кадрите за развитието на която и да е инвестиция. Скандалът с ограбването на КТБ доведе не само до откази на банките да кредитират предприемачи, но и до нежелание на последните изобщо да теглят кредити“, обобщава проф. Гарабед Минасян от БАН.

Wirtschaft Geschäftsmann mit Aktentasche

Бюрокрация, корупция, произвол -"вечните" български проблеми отблъскват чуждите инвеститори

Случаят „Кльостерс“

Потвърждение за това как лошото състояние на българските институции отблъсква инвестиции от България, е печалният опит на германската компания „Кльостерс“ да инвестира в производството на цимент от натрупаните на площадката на „Кремиковци“ металургични отпадъци /шлака/. Години наред този опасен за здравето материал се разнася във въздуха на българската столица. Подписано преди десетина години споразумение между България и Германия дава надежди за решаването на този въпрос. Въпреки договорката за участието на германската фирма в изграждането на завод, който да използва шлаката като суровина за екологично циментно производство, четири години наред /2005-2008-ма/ българските институции – в случая основно Министерството на околната среда и водите, отказват да издадат необходимото разрешително.

Дали пък маенето не е и заради очакваните от чужденците рушвети? Германските предприемачи си тръгват, като не забравят да предявят искове за над 4 млн.евро, пропилени в подготовката на мащабния проект. Сумата е обезпечена по договорка със София от германската държава, която през 2009-та логично решава да прекрати издаването на гаранции за инвестиции в България. Ходът има незабавен ефект върху българската икономика. През 2008 г. в България са направени германски инвестиции за около 200 млн. евро. През 2009-та те едва достигат сумата от 40 млн. евро. Едва в края на миналата година България заплаща с 2.1 млн. евро „удоволствието“, описано от народната поговорка за изблизаното кило сол, стоте тояги и жълтиците.

Частичната компенсация на причинените на българските институции загуби на задграничен инвеститор отваря възможността Германия отново да издава гаранции за капиталовложения в България. Изпълнителният директор на Германо-българската индустриално-търговска камара Митко Василев обаче е на мнение, че са необходими години, за да се заличи инвестиционната „инерция“ вследствие на загубата на доверие. През 2014-та изтеглените от България германски инвестиции превишават с 275 млн. евро направените нови капиталовложения на фирми от ФРГ. През второто, третото и четвъртото тримесечие на миналата година този крайно неприятен за намиращата се в рецесия българска икономика дисбаланс достига 400 млн. евро.

Редакцията препоръчва

Реклама