Има я и нея: еврейската самоомраза | Новини и анализи по международни теми | DW | 02.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Има я и нея: еврейската самоомраза

Възможно ли е евреи да мразят евреи и дали тези, които изпитват подобни чувства, са болни, луди или пък, напротив, съвсем нормални? Това се питат мнозина, след като ултраортодоксални евреи оскверниха мемориала Яд Вашем.

Еврейският антисемитизъм има дълга традиция. Преди повече от 80 години философът Теодор Лесинг дава наименование на един непознат дотогава феномен. През 1930 година той пише книга, озаглавена "Еврейската самоомраза". В книгата иде реч за евреи, които се опитват да се откъснат от юдейството чрез самоубийство, приемане на християнството или бягство от реалността - например чрез фанатично антиеврейство.

Самоомразата, пише Лесинг, не е еврейски специалитет, а феномен на целия човешки род. Този общочовешки феномен може да се види най-добре в психопатологията на еврейския народ. Самият Лесинг е добър пример за феномена, който описва. Израсъл на Запад, образованият евреин Лесинг не крие антипатията си към роднините на Изток. Едва след като той самият става обект на антисемитски атаки, Лесинг променя поведението си и започва да размишлява върху еврейската автоомраза.

Еманципиране от еврейството

Karl Marx

Маркс е смятал, че еврейството трябва да се еманципира от самото себе си

Най-значимият от самомразещите се евреи - Карл Маркс - е споменат бегло в изследването на Лесинг. Маркс е внук на равин и син на приел протестантството адвокат. Фактът, че той мразел единствено йезуитите повече от евреите, не променя с нищо неговия принос към антисемитизма. През 1844 година Маркс публикува есето "Еврейският въпрос". Там задава няколко въпроса, на които си отговаря сам.

Коя е светската основа на еврейството? Личната изгода. Кой е светският култ на евреите? Пазарлъкът. Кой е светският Бог на евреите? Парите. Приравнявайки еврейството с парите, Маркс осигурява чисто алиби на антисемитите. Излиза, че който иска да победи капитализма, трябва да започне с евреите.

Следвайки тази логика, Маркс завършва есето с прословутото изречение: "Обществената еманципация на евреина е еманципацията на обществото от еврейството". И до днес това изречение е ключ към разбирането на "прогресивния" антисемитизъм, който не ликвидира физически евреите, а ги освобождава - или "еманципира" - от тяхното еврейство.

Въпреки че феноменът на еврейската самоомраза не е нито нов, нито непознат, той продължава да предизвиква удивление. Мнозина вероятно са на мнение, че не е възможно евреите да бъдат антисемити. Но евреите, както и неевреите могат да бъдат всичко: мошеници, идиоти, интелектуалци, социалисти, капиталисти, пацифисти и военолюбци. Също и антисемити! Също както има и хомосексуални хора, които мразят хомосексуалните. Също както има и жени, които не могат да понасят останалите жени.

Преди две седмици мемориалът Яд Вашем осъмна с антисемитски лозунги, а впоследствие стана известно, че вандалщината е дело на ултраортодоксални евреи. Какъв е подтикът на тези хора? Болни ли са, луди ли са или са престъпници? Нищо подобно. Това са съвсем нормални евреи, които не могат да приемат държавата на евреите в настоящия й вид.

"Невалидната" държава

Ultraorthodoxe Juden in Jerusalem

Ултраортодоксални евреи в Ерусалим

Много неевреи също имат проблем с Израел. Има и такива евреи, които изпаднаха в криза на ценностите при провъзгласяването на еврейската държава преди 64 години. От една страна това са ултраортодоксалните евреи, а от друга - прогресивните интелектуалци. Най-благочестивите искат да живеят в "еврейска държава", те обаче вярват, че единствено Божието провидение може да я събуди за живот.

Държава, изградена от хора, държава, в която са валидни законите на парламента, а не на Петокнижието, нарушава Божията воля, смятат тези хора. Ултраортодоксалните евреи са твърдо убедени, че Холокостът е Божие наказание, защото ционистката идея е с 50 години по-стара от държавата Израел. Според тях не нацистите, а ционистите се виновни за масовото изтребление.

Нагласите на прогресивните еврейски интелектуалци не се различават особено от тези на ортодоксалните фундаменталисти. Те се застъпват за самоопределението на всички народи, включително и на палестинския, но правят едно изключение за евреите. Според такива авторитети като Ноам Чомски, Норман Финкелщайн и Тони Джуд, евреите са народ, който не трябва да има собствена държава, а в най-добрия случай "общност на базата на обща съдба, която да се крепи на общите страдания".

Прогресивните еврейски интелектуалци вярват, че идеята за национална държава е отживелица - реакционна концепция от 19-ти век. Тони Джуд нарече Израел "анахронизъм", който няма място в съвременния свят. Както за ултраортодоксалните евреи, така и за прогресивните еврейски интелектуалци е в сила изречението на австрийския сатирик Александър Рода Рода: "От антисемитизма би могло да излезе нещо, ако евреите се захванеха с него".

ДВ, ХБ, ДПА, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва