Има ли Франция време да върви в грешна посока? | Начало | DW | 07.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Има ли Франция време да върви в грешна посока?

Залинялата френска икономика носи на шията си един твърде щедро раздут социален сектор. А какво прави Оланд? Вместо радикални реформи тръгва по стъпките на съпартиеца си Франсоа Митеран.

Когато човек погледне икономическата програма на френския президент Франсоа Оланд, се сеща за френското Déjá-vu (вече видяно). Когато през март 1981 г. Франция се сдоби с първия си социалистически президент (Франсоа Митеран), страната също се опита с помощта на социалистически програми за икономически растеж да се пребори с тогавашната тежка криза.

Резултатът беше повече от плачевен за Франция - конкурентоспособността на страната спадна още повече, безработицата експлодира, инфлацията премина 10-процентната граница, а за две години френският франк беше девалвиран на 3 пъти. През март 1983 г. Митеран беше принуден да обяви реформи - социалните плащания бяха орязани, бюрокрацията бе свита, повторно приватизирани бяха фирмите, които малко преди това бяха одържавени. В резултат на това в следващите няколко години Франция с бързи темпове наваксваше изоставането си от Германия.

Сега виждаме как актуалният президент Франсоа (Оланд) тръгва по стъпките на съпартиеца си Франсоа (Митеран). При това по най-лошите му стъпки от първите две години на Митеран. А прокламираните от Оланд драстични увеличения на данъците за богатите и за фирмите са най-малкият проблем. Много по-сериозен риск крие убеждението му, че по този начин може да санира държавата без да проведе необходимите реформи.

Франция сама си пречи

hollande frankreich

По стъпките на Митеран

Франция в момента страда не само от ниски бюджетни приходи, а най-вече от това, че от няколко години икономиката й губи своята конкурентоспособност. Изчезват цели промишлени клонове, които са били принудени да напуснат страната или пък са банкрутирали заради високите разходи за труд и твърде консервативното френско трудово законодателство. В същото време Франция има една от най-щедрите социални системи в Европа, а наченките на реформи при предишния президент Саркози (например вдигането на пенсионната възраст) биват анулирани.

От това произтичат заплахи не само за самата Франция, а за цяла Европа. Вярно е, че и в Италия и Испания също има сериозни проблеми. Но в тези две страни управляват правителства, които решително са се заели с тяхното отстраняване. Структурните проблеми на Франция са не по-малко сериозни, но в Париж свирят отбой пред трудностите. Сега обаче това се превръща в заплаха за цялата еврозона.

Единствената надежда сега е в пазарите, които могат да помогнат на Оланд да вземе завоя. И Митеран навремето беше принуден от финансовите пазари да предприеме нещо по-решително. Съмнително е обаче, че пазарите ще дадат на Оланд 2 години време. Защото нищо вече не функционира така, както по Митераново време - в ерата на глобализацията инвеститорите се разбягват за дни, ако не и за часове.

АГ, АФП, ДЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва