Има ли нужда от нова десница в България | Новини и анализи от България | DW | 17.03.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Има ли нужда от нова десница в България

Може ли в България да се възтанови двуполюсен модел от популистки тип и какво би останало след като популистката вълна отмине – Коментар на Явор Дачков

default

Бойко Борисов обяви, че ще прави партия. Кметът на София каза, че няма да се кандидатира за президент, но ще създаде политическа формация, за да се яви на следващите местни избори с листа и за кандидат-общински съветници. Конкретните намерения на Борисов са вече факт. Те не са слухове. Чухме ги от неговата уста. Разбира се, трябва да направим уговорката, че в България политиците имат навика да се отмятат от думите си, както впрочем и мнозинството от българите. Така или иначе намеренията на Борисов са обявени и могат да бъдат дискутирани. Дори е наложително тъй като, ако той ги осъществи, политическата картина в България ще претърпи съществени промени. Преди няколко години мнозина социолози, политици и анализатори побързаха да се зарадват, че с двуполюсния модел е свършено. Влизането на царя в политиката бе прието с лекомислено въодушевление, но то положи началото на нестихващата и до днес популистка вълна. Вярно е, че НДСВ разби двуполюсния модел, но от това политическата система в България не стана по-добра. Не се подобри и управлението на страната. Цялата власт се съсредоточи в така наречените балансьори от ДПС, които я употребяват предимно за частни икономически интереси, а днешната управляваща коалиция е пример за порочността на сегашния политически манталитет. В него няма абсолютно никакви принципи, нито внимание към същинското предназначение на политиката. Цинизмът на властта се видя много директно след поредните наводнения. Оказа се, че парите за предпазване от тях са потънали в обръчите от фирми, а хората отново бяха оставени да се справят сами срещу бедствията. Именно този цинизъм поражда популистките бедствия. Вече казахме, че царят бе първата по-сериозна вълна в новата политическа история. За сега „Атака” се очертава като втората. Разбира се далеч по-опасна, заради сигналите, които излъчва. Изглежда, че Борисов ще бъде третата. Колкото и парадоксално да звучи, но само неговото политическо движение би могло да се яви като противотежест на Волен Сидеров. Ако приемем най-общо, че формацията на последния се явява като анти-европейска, про-руска, и про-комунистическа сила – поне такива послания излъчва и такъв профил на подкрепящите я се очертава- то Борисов ще изиграе ролята на про-западния популист. Самият той не крие добрите си отношения със западни посланици, а досега нито веднъж не е подлагал под съмнение външно-политическия курс на България. Към него по естествен начин ще се присъединят избирателите на залязващите СДС и НДСВ и така двуполюсния модел може отново да се завърне на дневен ред с „Атака” от ляво и Борисов отдясно. Разбира се понятията ляво и дясно употребяваме с голяма доза условност. Въпросът е дали в тази популистка стихия ще остане политическа сила, която все пак да удържа принципите на класическата политика. Аз бих казал на автентичната политика, защото не мисля, че Борисов или Сидеров са в състояние да вършат реални неща. Именно в това запазване на разума и принципите могат да се очертаят характеристиките на бъдещата нова десница, която няма да се изкуши от вълните на времето. Те ще преминат, както впрочем се случва с популистките движения, особено в една страна, все пак членка на ЕС.