Има ли място църквата в политиката? | Начало | DW | 06.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Има ли място църквата в политиката?

Реформаторът Мартин Лутер се включва със страст в политическия живот на своето време. Какви са политическите отговорности на църквата днес? И в какво е по-добре тя да не се меси?

Прокламирането на реформаторските тези на Мартин Лутер преди близо 500 години представлява по същество политическо действие, макар че авторът едва ли е имал подобни амбиции. Реформацията довежда до значителни последици - до религиозни войни и до промяна в съотношението на силите между църквата и държавата. Заслугата на Лутер е тази, че той изрича истини, които останалите не смеят да произнесат. Той критикува властващите и настоява за това отделната личност да получи повече права и отговорности. Абстрахирайки се от светлата личност на Лутер, обаче възниква въпросът: дали църквата има право да се меси в политиката? Или дори е длъжна да го прави?

За Йоханес цу Елц, предстоятел на католическата общност във Франкфурт на Майн, отговорът е ясен: "Мисля, че в същината си църквата е политическа институция". Това, според него, означава, че политическата отговорност и политическият ангажимент са неотменна част от християнството. С други думи църквата не може и не бива да остава встрани от политиката или да е политически безразлична, след като си поставя за цел да подобри света.

Онова, което църквата като организация обаче не бива да прави, е да се опитва да излиза прекалено силно на преден план. Според Йоханес цу Елц, нейната функция трябва да е концентрирана основно над социалните ѝ цели. Впрочем църковното право забранява на католическите духовници да поемат политически постове и служби. Затова в германските парламенти могат да се срещнат протестантски пастори и теолози, но не и католически такива. Политическият ангажимент обаче е разрешен и на католическите сановници, нещо повече - той дори е желан.

Духовниците и социалните проблеми

Ulrich Kasparick

Улрих Каспарик

Протестантският пастор на Хецдорф в провинция Мекленбург-Предна Померания Улрих Каспарик смята, че църквата трябва да се съсредоточи по-силно върху някои основни социални проблеми. Между 2005 и 2009 Каспарик е бил парламентарен държавен секретар в германското министерство на образованието и научните изследвания. През април 2009 той напуснал Социалдемократическата партия и станал селски пастор. От негова гледна точка, централните социални проблеми на Германия днес са политиката по даване на политическо убежище, ксенофобията и бедността.

"Нямаме право бездейно да наблюдаваме как големи части от населението изпадат в бедност", казва Каспарик и настоява за по-активна позиция на църквата в дебата около разпростиращата се бедност в някои източни германски провинции или в някои бивши индустриални центрове в западната част на страната.

Епископ Маргот Кесман, бившата предстоятелка на протестантската църква в Хановер, вижда поле за още по-обширен политически ангажимент на църквите. Тя припомня и това, че Лутер е имал един идеал - за общество, в което всички имат равни шансове за образование и участие в разпределението на благата. Той е казал например: "Всяко дете трябва да се научи да чете и пише, за да формира съвестта си, а не да се осланя на онова, което другите му казват".

През 2010 година Кесман предизвика обширна политическа дискусия в Германия, след като публично се противопостави на изпращането на германски войници в Афганистан. "Държахме се така, сякаш изпращаме в Афганистан техници, които да помагат при копаенето на кладенци и строежа на девически училища. Веднъж разказах в Америка, че спорим по въпроса дали това изобщо е война. Тогава американците само се изсмяха и казаха: Съвсем ясно е, че е война - какво друго да е? Германците обаче дълго време отказваха да осъзнаят този факт", казва Кесман.

В какво църквата не бива да се меси?

Käßmann wirbt für die Lutherdekade

Маргот Кесман

А от какво църквата би следвало да се въздържа? По този въпрос Маргот Кесман, Улрих Каспарик и Йоханес цу Елц са единодушни: църквата не бива да прави изявления с партийно-политически характер както се случваше непосредствено след Втората световна война. Тогава пасторите агитираха от амвона в полза на определена политическа партия.

"Това не е задача на църквата, а на осъзнатите граждани, които следва да знаят кого искат да изберат", подчертава Кесман. Тя пледира и за по-активна култура на дебатиране: "Може би църквата и политиката наново трябва да се научат как да водят този дебат - как да участват в страстни спорове, в търсенето на решения за проблемите. Подобен спор за истината може да се води и в рамките на църквата и то без хората взаимно да се обвиняват в безбожие", казва Кесман.

Редакцията препоръчва