Има ли алтернатива окупацията на Ирак?

Това наистина ще бъде нещо ново. Войски от ислямски държави да осигурят мирното възстановяване на Ирак и прехода на страната към демокрация. Това поне предложи иракският преходен премиер Аяд Алави в Саудитска Арабия по време на близкоизточната си обиколка. Алави и американските му господари са съгласни, но дали ще се стигне дотам е съмнително.

Трудностите, както е известно, са в подробностите. Кои държави може да бъдат привлечени? Когато преди няколко седмици йорданският крал Абдулла се осмели да направи едно половинчато предложение да предостави войници в Багдад се зарадваха.

Сега отново беше изнесен на преден план аргумента за военна помощ. Да, с удоволствие, но моля не от преките съседи. От тях Йордания е най-слабо подозираната. Покойният йордански крал Хюсеин винаги заставаше на страната на Ирак, което освен иракски нефт обаче му носеше и много критики от цял свят.

За разлика Сирия в течение на години беше в идеологически и стратегически конфликт с Ирак и затова на нея все още гледат в Багдад с недоверие. Все пак сега по време на посещението си в Дамаск Алави успя да накара президента Башал Ел Асад да обещае, че ще положи по-големи усилия да спре проникването в Ирак на враждебни елементи. Досега повечето диверсанти минаваха благодарение на търпимостта, ако не и на подкрепата на Сирия. Освен това има един предупредителен пример – от 70-те години сирийски части се намират в Ливан, където като мироопазващи сили първоначално подкрепяха християните в гражданската война. Тези войски и до днес са в Ливан и са невероятен инструмент за влияние над развитието.

Саудитска Арабия отдавна има интерес да пренесе в съседната страна, където живее шиитско население, своя изключително консервативен сунитско-вахабитски ислям. Кувейт не е забравил иракската окупация от 1991 година, Иран пък продължилата години първа война в Персийския залив, а Турция разглежда кюрдския северен Ирак поне като част своята ”естествена сфера на влияние”.

С подобни съседи ще е трудно да се осигури мирното възстановяване. Същевременно обаче тези съседи са набрали лош опит с Ирак и затова имат особен интерес в бъдеще той да е мирен и безопасен съсед. По-отдалечени –арабски и не-арабски държави в повечето случаи нямат връзка с Ирак. Те не искат, както и някои европейци, да попаднат под подозрение, че с военно участие в Ирак пост фактум легитимират войната. И на всички тях им липсва решимостта, както и опита.

В това отношение те обаче почти не се отличават от другите – същото се отнася за европейците по отношение на бивша Югославия, за африканците за много конфликти на техния континент. И за двете групи заедно сега за случая със Судан.