Имат ли връзка войната в Сирия и климатичните промени? | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Имат ли връзка войната в Сирия и климатичните промени?

Климатичните промени не са основната причина за избухването на войната в Сирия през 2011 година. Но те направиха така, че една процъфтяваща някога страна се превърна в сухо и неприветливо място, раздирано от конфликти.

“Сирия е сериозен пример за влиянието на климатичните промени върху вече съществуващи проблеми като политическа нестабилност, бедност и оскъдни ресурси,” казва пред ДВ Джамал Сагхир, професор в Института за изследване на международното развитие към Университета “Макгил” в Канада.

Сагхир, който е бивш директор на Световната банка, разглежда климатичните промени като най-голямата заплаха за сигурността в световен мащаб. Затова той приема за революционно скорошното признаване на климатичните промени за въпрос на националната сигурност от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин. То води до признаване на връзката между изменението на климата и избухването на конфликти.

Сирия – жертва на три засушавания

Редакцията препоръчва

Между 70-те и 90-те години на миналия век фермерите в Сирия са се възползвали от плодородните земи в страната и държавната подкрепа за отглеждането на житни култури. Сирия, в която живеят около 17 милиона човека, е засегната от три суши от 1980-те насам. Последната е през периода 2006-2010 г. и е отчетена като най-лошото дълготрайно засушаване от около 900 години насам.

По-слабата реколта, в резултат от покачващите се температури, води до опустяване и разрушаване на земеделска земя, основно в Източна Сирия. 800 хиляди души губят доходите си, а 85 процента от добитъка в страната измира. 

Реколтата се срива с до две трети, страната започва да внася големи количества зърно. Това води до удвояване на цените на храните. "Но сушата все пак продължи и хората изгубиха надежда,” казва Сагхир и обяснява как по този начин 1,5 милиона работници от селата са се насочили към градовете. Останалите в селските райони са предимно обеднели фермери, които стават лесна цел за вербуване на терористи от групи като "Ислямска държава".

Етническото напрежение се разраства

„Проблемите ускориха политическата криза, която нарастваше в страната“, обяснява Стефан де Мистура, който от 2014 до 2018 г. беше специален пратеник на ООН в Сирия. Кризата ескалира допълнително от решението на Башар Асад през годините да ограничи субсидиите от гориво, вода и храна. Паралелно с недостига на вода в определени райони нарасна и напрежението между кюрди, араби, алевити и сунити.

„Този токсичен коктейл започна да се превръща във взривоопасна смес, в която бяха забъркани движението "Арабска пролет", недоволството от загубените работни места, миграцията към градове, както и ограничаването на покупателната способност и гнева срещу много суровата и жестока реакция на правителството,“ казва де Мистура.

Геополитически, ситуацията не се улесни от продължаващата конкуренция за Сирия между историческите врагове Иран и Саудитска Арабия. „Станахме свидетелите на ужасни средновековни обсади на градове и села, където хора бяха лишени от храна и вода, като например Хомс и Алепо“, спомня си де Мистура.

Сушата от 2010 до 2016 година е най-тежката през последните 900 години в Сирия

Сушата от 2010 до 2016 година е най-тежката през последните 900 години в Сирия

Когато той напусна страната през 2018-а, териториалните конфликти вече са затихнали до голяма степен, а около 60 процента от населението е под контрола на правителството. „Смятам, че държавата вече не е застрашена от сериозна война, а от разпад“, споделя той за ДВ.

Масова вътрешна и външна миграция

По данни на „Амнести Интернешънъл“ 6,6 милиона души са се преместили в рамките на Сирия и още 5 милиона са избягали от страната от 2011-а насам. Според Агенцията на ООН за бежанците и Службата за координация на хуманитарните въпроси, независимо от това, че през 2019 г. около 82 500 души са се завърнали в Сирия, а други 412 хиляди - в родните си места, проблемът си остава. Обширни райони от страната са опустошени от войната, водата е оскъдна, а инфраструктурата се нуждае от сериозна реконструкция в почти цялата страна.

„Асад почти спечели териториалната война, но е много далеч от отвоюването на мир,“ отбелязва де Мистура в онлайн конференция, която е организирана от фондация „Бергхоф“. Джамал Сагхир е съгласен: “За да има мир, е необходимо възстановяване.” Сирия обаче не разполага с необходимите ресурси за възстановяването на страната. Предстои да стане ясно дали нейни съюзници като Русия и Турция биха инвестирали в бъдещето на близкоизточната държава.

Реклама