Имаме ли право да сме ″Шарли″? | Новини и анализи от Европа | DW | 14.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Имаме ли право да сме "Шарли"?

Солидарността на германците с жертвите на атентатите в Париж е огромна. Въпросът е, какво точно се крие зад тази солидарност и дали тя е израз на позиция, която се защитава не само на думи? Коментар на Фолкер Вагенер.

Цифрите са впечатляващи: 30 000 в Лайпциг, 20 000 в Мюнхен, 19 000 в Хановер, 9 000 в Саарбрюкен - над сто хиляди в цялата страна! И всички изразяват солидарността си с "Шарли Ебдо". Но и редиците на самозваните спасители на Запада от исляма също се сгъстяват - на последната понеделнишка демонстрация на "Пегида" в Дрезден се събраха рекордните 25 000 души. Не можем да отречем факта, че части от германското общество са се изправили едни срещу други, също като непримирими футболни агитки. Вирусът на разделението атакува германското общество право в сърцето.

"Пегида" расте, "Аз съм Шарли" също

Най-голямата опасност, свързана с това събирателно движение от противници на исляма, произтича от неговата социална пъстрота. В редиците му виждаме не само хора с ретроградно мислене и познатите ни до болка лица на непоправими неонацисти, хулигани и агитатори на омразата. Движението, което твърди, че иска да спаси Германия от исляма, включва представители на цялото германско общество - възрастни хора, които се чувстват социално застрашени поради огромните разходи на държавата за сирийските бежанци; майки, които смятат, че в класовете на техните деца има прекалено много Айшета и Ахмедовци; и дори висшисти, опасяващи се от социално изпадане. И всичко това заради мюсюлманите в Германия! Как е възможно подобно нещо - навярно могат да ни обяснят единствено психоаналитиците.

И работата щеше да е направо лоша, ако в Германия имаше само такива самозвани "спасители". В действителност обаче, от седмици насам и най-вече след атентатите в Париж, по улиците на германските градове масово излизат хора, за да демонстрират за толерантност и срещу ксенофобията, като броят им надхвърля значително този на понеделнишките демонстранти в Дрезден. При цялото ми уважение към този граждански протест: плакативното послание "Ние сме Шарли" все пак е твърде подозрително, защото не ни струва нищо да изразим солидарност с жертвите от "Шарли Ебдо": това е просто израз на познатия рефлекс, с който образованите среди в обществото изразяват съчувствие. И нищо повече.

Лицемерие и фалш

За да се превърне тази моментна солидарност в трайна, е нужна последователност. Нужна е и по-голяма честност. Самодоволството, с което се перчат сега широки части от обществото, е чисто и просто лицемерна. Докато тяхната представа за мултикултурност се изчерпва само с впечатления от пътувания до Тоскана или екзотични кулинарни удоволствие в скъпите ресторанти на престижните квартали, солидарността с нашите съграждани-мюсюлмани ще си остане само суетен ритуал на наивници.

Deutsche Welle Volker Wagener Deutschland Chefredaktion REGIONEN

Фолкер Вагенер

Немалка част от онези, които сега се представят за съмишленици на "Шарли", без изобщо да са чували, че има такова сатирично списание, пращат децата си в най-отдалечени училища, само и само, за да не са в контакт с деца на имигранти. Или пък атакуват общинските власти, за да не би някой дом за бежанци да загрози гледката пред шикозните им апартаменти. Това е толерантност, която не им струва нищо - либерален ритуал, показност, изпразнена от съдържание.

Ислямът Е част от Германия

За истински важното съдържание отново ни напомни германската канцлерка Ангела Меркел. Тя повтори казаното от бившия президент Кристиан Вулф, че ислямът е част от Германия. Когато навремето той изрече тази истина, мнозина не бяха готови да я приемат: Да, Германия отдавна вече е страна на имигранти. И е крайно време да започнем да гледаме на нашите мюсюлмански съседи, колеги в службата или партньори по спортните площадки като на нормална част от нашата действителност. Всичко друго би означавало да си крием главите в пясъка!

Редакцията препоръчва