Илюзиите на Германия за Путин. И за Русия. | Новини и анализи от Европа | DW | 17.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Илюзиите на Германия за Путин. И за Русия.

Твърде наивно е да смятаме, че Путинова Русия би била по-добрият партньор за Германия от Америка на Доналд Тръмп. Или че с Путин може да се постигне бързо разбирателство. Коментар на Инго Мантойфел.

Срещата между германската канцлерка Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин в Сочи ще е кулминационният завършек на „руската седмица" в германската външна политика. През последните дни в Москва бяха както новият германски външен министър Хайко Маас, така и министърът на икономиката Петер Алтмайер, за да обсъдят с руските си колеги централни въпроси на международната и европейската политика.

Този интензивен дипломатически обмен фокусира вниманието на германската общественост над германско-руските отношения, особено след като соловите външнополитически акции на американския президент Тръмп поставиха на сериозно изпитание трансатлантическото приятелство на германците. Затова не е учудващо за никого, че в Германия се множат гласовете, които настояват за сближаване и сдобряване с Русия.

Партньор ли е Путинова Русия

Редакцията препоръчва

Но онези, които смятат, че едностранните отстъпки по отношение на икономическите санкции или някакви други гнили компромиси биха могли да доведат до разведряване на отношенията с Русия, се лъжат радикално. Не само защото подобна политика на въздържаност и компромиси ще се интерпретира от Москва като израз на слабост. По-важното е друго: на мнозина явно не е станало ясно, че Путин се нуждае от конфронтацията със Запада, за да бетонира своята власт, да отклонява вниманието на руското население от икономическата стагнация и социалните проблеми на Русия.

Затова е крайно наивно да се вярва, че с Путин би могло да се постигне разбирателство относно Украйна. Или пък да се преговаря с него за новия европейски мирен ред, след като самият той подкопава устоите ѝ с агресивната си външна политика към Украйна, с продължаващите опити да влияе на западни избори и да блокира работата на чужди институции с помощта на кибератаки.

Повече от съмнително е дали днешната Путинова Русия, а не Русия изобщо, е подходящ партньор за по-нататъшното разширяване на германско-руските отношения в сферата на енергетиката.

Важно е да се гарантира, че планираният газопровод „Северен поток 2", преминаващ през Балтийско море, няма да влиза в разрез с европейския интерес за икономическо и политическо стабилизиране на Украйна. Много правилно министърът на икономиката Алтмайер обмисля да иска от Москва гаранции, че Украйна няма да понесе загуби от такси за пренос на газ, след като „Северен Поток 2" влезе в експлоатация. Но подобни детайли би трябвало да станат част от една по-обхватна и дългосрочна стратегия спрямо Русия.

Санкции - да, но също и диалог

Германската политика за Русия като начало трябва да осъзнае, че в отношенията с Путин е нужно търпение, и че не е възможно да се постигне бързо разбирателство с Москва. Докато Кремъл продължава да следва досегашната си агресивна политика към Украйна, а Путин няма да се откаже от нея, защото тя е част от стратегията му за оставане на власт, санкциите срещу Русия не бива да бъдат отменяни. Дори само частичната им отмяна би представлявала напълно погрешен сигнал. Германската външна политика е длъжна да спазва принципите на подкопаната от Москва следвоенна уредба на Европа.

Mannteufel Ingo Kommentarbild App

Инго Мантойфел

Важно е освен това германската, а и европейската отбранителни способности значително да бъдат подсилени – както по отношение на традиционните заплахи, така и срещу новите опасности, свързани с воденето на хибридни войни.

Не на последно място е нужно да се води прагматичен диалог с Москва по отделни международни въпроси – като например ядреното споразумение с Иран. Собствените външнополитически интереси на Германия налагат подобно нещо.

Каква стратегия е необходима

Тази дипломатическа стратегия по отношение на Русия би трябвало обаче да бъде подплатена с още два важни елемента: От една страна западната политика никога повече не бива да реагира прибързано и истерично на провокации от Москва. От подобно нещо ползи извлича в крайна сметка единствено Кремъл, а доверието към Запада спада сериозно. След  атентата срещу двойния агент Сергей Скрипал британската министър-председателка Тереза Мей даде нагледен пример за това как не бива да се действа. Така само се подсилва инструментализирания от Кремъл „образ на врага" в лицето на Запада.

От друга страна Германия, а и цяла Европа би трябвало по-силно да се отворят за контакти с руското общество. Нужен е обхватен диалог с всички политически сили и групи в Русия, включително и с националистическите, патриотични и консервативни сили.

Ако този диалог се води със спокоен тон и познаване на собствените принципи, в дългосрочен план ще може да се преодолее с право критикуваното отчуждение между германци и руснаци.

Реклама