Икономисти: България не е Аржентина! | Начало | DW | 07.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Икономисти: България не е Аржентина!

Верни ли са твърденията за растяща финансова нестабилност на България? Във всеки случай проблемите на КТБ не могат да застрашат цялата банкова и финансова система на страната, уверяват двама известни български експерти.

Валутният борд е особеност на финансовите системи и в България, и в Аржентина, която отново се мъчи да предотврати държавен банкрут. Възможен ли е „аржентински“ сценарий и в България, чиято финансова стабилност през последната година също бележи сериозен спад?

Икономистът Красен Станчев смята аналогията за пресилена, защото за разлика от Аржентина, България все пак успява да си събира данъците и да си плаща дълговете. „Страната все още има добър фискален резерв и възможности да свива разходите си“, казва Станчев.

Финансистът Илиян Василев също отхвърля сценария за технически банкрут на България, тъй като държавният дълг на страната е пет пъти по-малък от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). „В Европа и света има държави, чиито дългове достигат 40 и дори 80 на сто от стойността на произвежданите в тях стоки и услуги и въпреки това са далеч от състоянието на банкрут. Вземането на заеми самo по себе си не е тревожно, особено ако е свързано със започването на тежки реформи, които в началото си по правило са и скъпоструващи. Задлъжняването става фатално, когато не е съпроводено от реформи“, допълва Василев.

Цената на аферата „КТБ“

Wirtschaftsexperte Ilian Vassilev

Илиян Василев

Временното (засега) затваряне на КТБ и вероятността в банката на Цветан Василев да са извършени тежки престъпления със средствата на вложители и акционери ще се отразяват зле на състоянието и имиджа на българската банкова система. В това няма никакво съмнение. Но дали бедствието може да се окаже още по-голямо след окончателния доклад на назначените от БНБ квестори на банката?

Парите, затворени в КТБ, не са достатъчни да застрашат стабилността на цялата банкова и финансова система на България, единодушни са двамата експерти. Според Красен Станчев ако щетите не надхвърлят очакваната капиталова дупка от 2,4 милиарда лева, акционерите на банката могат да решат да я рекапитализират и поемат управлението и собствеността ѝ. „В противен случай банката трябва да бъде продадена, но в никакъв случай и да бъде спасявана с пари на данъкоплатците“, посочва икономистът. Според него неизвестността в случая се крие в размера на обезпеченията, срещу които са отпускани най-големите кредити и особено на заемите към свързани със собственика на банката кредитополучатели.

Българският закон постановява, че изплащането на гарантираните депозити до 100 хил. евро трябва да се извърши едва след окончателното обявяване на дадена банка във фалит. Но в случая с КТБ това може да стане частично още сега - до размера на средствата във Фонда за гарантиране на влоговете, смята Красен Станчев. Според Илиян Василев искането на Брюксел за незабавно изплащане на гарантираните депозити в КТБ е само пожелателно, тъй като това би могло да доведе до още по-големи загуби за банката и държавата. Скандалът с КТБ не трябва да се замита, а да се артикулира със съответните текстове в Наказателния кодекс, настояват и Станчев, и Василев.

Wirtschaftsexperte Krassen Stanchev Bulgarien

Красен Станчев

Най-големият дефицит

Проблемът с нарастващите финансови дупки в жизненоважни сфери като енергетиката, здравеопазването или социалното осигуряване, на фона на липсата на реформи в България, е много тревожен. Но и той не може да се сравни с най-големия дефицит, пред който е изправен служебният кабинет на Георги Близнашки, казва Илиян Василев. Според него огромното предизвикателство не е в бюджетните дупки или в проблема с „КТБ“, а че българските граждани нямат доверие на институциите и не вярват, че законите са за всички и над всички. „Особено тежи недоверието, че политиката в България се прави от почтени хора. Ако служебното правителство успее да възвърне поне част от това доверие, позитивните икономически и финансови ефекти няма да закъснеят“, прогнозира Василев.

Редакцията препоръчва