Източногермански патент ли е омразата? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Източногермански патент ли е омразата?

Политолозите отдавна търсят причините за крайно дясната ориентация на мнозина в Източна Германия. Последните изстъпления срещу бежанци в Саксония отново заостриха вниманието върху ксенофобията в тази част на страната.

default

Баутцен, 2016: палеж на приют за бежанци

Несдържаните аплодисменти за горящия бежански приют са връхна точка на едно дълго развитие, документирано от печалните статистики. По данни на федералното министерство на вътрешните работи, половината от всички расистки изстъпления са извършени в източните федерални провинции. Ксенофобските нападения са се увеличили с 40 процента в сравнение с 2014 година. По официални данни на организациите "Фондация Амадеу Антонио" и "Про азил", главно в източната част на Германия има най-много нападения срещу бежанци, палежи и демонстрации, придружени с насилие. През последните 25 години много социолози и политолози изследват причините за нарастването на дясноекстремисткото насилие, влиянието на движението "Пегида" и дясноекстремистките партии в източната част на страната. Те стигат до извода, че няма еднозначен отговор на тези въпроси, а причините за това развитие са тясно свързани помежду си и трябва да се търсят в миналото на бившата ГДР.

Страхът от чуждото

След падането на Берлинската стена през 1989 година животът на много хора в дълго капсулираната ГДР се промени коренно. Новата свободна икономическа система доведе да значително увеличаване на безработицата. "Хората в бившата ГДР тогава бяха разтъсени от факта, че техният професионален и личен опит вече няма никаква стойност и трябва да учат всичко отново. Сега те са изправени пред нова промяна", казва социологът Давид Бергих, визирайки огромния брой пристигащи бежанци. Хората имат чувството, че отново могат да загубят всичко и отново ще трябва да се адаптират към нещо съвършено ново.

Randalierer Rechte Gewalt Ausländerhass Eisenhüttenstadt 1992

Айзенхютенщат 1992: изстъпления на крайно десни срещу чужденци

За екзистенциалните страхове и несигурност говори и политологът от Техническия университет в Дрездан Ханс Форлендер. След промяната, хиляди германци се изселиха особено от граничните региони на Саксония и Мекленбург- Предна Померания. Тази миграционна вълна създава и днес социални и икономически проблеми, които често тласкат към чувство за безперспективност. "Субективно губещите от трансформацията си търсят друга група, върху която да отреагират това чувство. И насочват собственото си недоволство срещу чужденците като цяло, срещу бежанците, срещу чуждите религии като исляма", казва Том Маневиц от Техническия университет в Кемниц.

Почти никакъв контакт с чужденци

"Едва днес, 25 години след повторното обединение, източногерманското общество открива за себе си многообразието. Преди това общество беше предимно хомогенно", казва Давид Бергих. След края на Втората световна война броят на хората от други страни в Източна Германия е между два и три процента. По времето на ГДР има и "работници по договор" с "братските социалистически страни" като Виетнам, Полша, Куба и Мозамбик. Но режимът в ГДР ги настанява в специални приюти, а до 1988 година на жените е забранено да раждат децата си в ГДР. Според политолога Том Маневиц, това също е оказало определено влияние. "Строгата политика за чужденците и гетоизирането им доведе до това, че между местното население и чуждестранните работници нямаше никакви допирни точки", казва той.

Диктатура вместо демократичен опит

Още по времето на ГДР ЩАЗИ информира за изрисувани пречупени кръстове по стените на сградите. Още тогава десните радикали са изключително активни и склонни към насилие, твърди социологът Матиас Квент от унивиреситета в Йена. Властите в ГДР потулват активностите на тези групи, но наказват сурово извършителите и подтискат десния екстремизъм. И това се отнася до общия подход между политическото ръководство и населението. Властите просто разпореждат и създават свършени факти. "А това означава, че тук хората нямат почти никакъв опит в политическото съревновение, политическата конфронтация в смисъла на полемика и плурализъм на интересите", казва Том Маневиц. Вследствие на това големи части от населението просто тотално отхвърлят политическия истаблишмънт и предпочитат насилието пред сериозната дискусия.

Krawalle um Flüchtlingslager in Dresden

2015: привърженици на НПД протестират срещу бежански лагер в Дрезден

Окуражителни структури

От 2004 до 2014 година дясноекстремистката "Националдемократическа партия" (НПД) беше представена в Ландтага на Саксония. През 2006 година партията влезе и в местния парламент на Мекленбург-Предна Померания, където е представена и до днес. Много политолози смятат, че по този начин хората са получили един вид потвърждение и окуражителен сигнал. Така да се каже, дяснорадикалното мислене става социално приемливо. "Този, който вярва, че подобно нещо не оставя следи в политическата култура на една федерална провинция, просто не вижда какви дълготрайни последици има това политическо развитие", казва Давид Бегрих.

Том Маневиц пък отправя поглед към развитието на движението "Пегида" и партията "Алтернатива за Германия". "Хората се страхуват по-малко, защото намират съмишленици много по-лесно, отколкото преди", заключава той. Политици и социолози вече разработиха различни концепции за борба срещу десния радикализъм. Не всички обаче са успешни. Как тогава да се противопоставим на това развитие? Съветът на Давид Бегрих и прост: "Трябва да погледнем към тези, които са обърнали лицето си към демокрацията. И преди всичко към тези, които апелират за интеграцията на бежанците и кандидатите за убежище. Германия има нужда от много по-силно изявена култура на признаване. Тя струва много повече от всякакви добронамерени речи".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание