Източна Европа се отлепя от дъното? | Начало | DW | 30.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Източна Европа се отлепя от дъното?

Едва 0,8 процента икономически ръст предричат експертите на страните-членки на ЕС от Източна и Югоизточна Европа. Това означава, че източноевропейците се справят с кризата по-добре отколкото Общността като цяло.

Държавите от Източна и Югоизточна Европа преживяват известен конюнктурен подем. Той обаче трудно би могъл да бъде определен като траен, тъй като за това липсва необходимата устойчивост на основата. Износът е по-скоро в застой, динамика липсва и в частните инвестиции, докато обществените се свиват поради бюджетните проблеми, изпитвани от повечето държави. А бързо съживяване на инвестициите надали би могло да се очаква в контекста на трайно отслабеното търсене на кредити и извършваното от банките преструктуриране на пасивите. Заради несигурността в икономическото положение и напрегнатата ситуация на пазара на труда, частните домакинства също са сдържани в потреблението си.

Хърватия с най-много проблеми

На базата на данните от второто тримесечие може да се заключи, че Чехия, Полша и Унгария са се отблъснали от дъното. Положително изненадва не само Чехия, където брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,7 процента спрямо предното тримесечие, а рецесията е приключила независимо от политическите вълнения - в Полша ръстът от 0,4 на сто надминава очакванията, макар и с малко. За Унгария показателите са по-скоро разочароващи - увеличението е едва 0,1 процента, и то въпреки добре развиващата се автомобилна промишленост и лекия подем в промишленото производство.

Kroatien Energiekonzern

За последните 5 години инвестициите в Хърватия са се сринали с 35 процента

Негативно влияние върху икономическата ситуация в държавите от Източна и Югоизточна Европа оказват и предположенията за бъдещата по-малко експанзивна парична политика на Съединените щати. В Източна Европа все пак пазарът реагира доста по-умерено на това отколкото в бързоразвиващите се страни от Азия и Латинска Америка.

Прогнозите на виенския Институт за международни икономически сравнения гласят, че през тази година 11-те средно- и източноевропейски страни-членки на ЕС ще отбележат ръст от 0,8 процента. Това ще бъде по-добро постижение от това на общността като цяло. С отрицателен ръст е Словения (- 3,3%), но най-сериозно изглежда положението в Хърватия - най-новата страна-членка на ЕС е вече пета година в рецесия. От 2008-ма година насам брутният вътрешен продукт и потреблението са спаднали с 12 процента, а инвестициите - с цели 35 на сто.

Спадът в заетостта е преодолян

Загриженост предизвиква Словения - единствената страна в региона, в която спадът ще продължи и през 2014, според виенския икономически институт. И докато проблемите на Хърватия произтичат от нейната по-ограничена конкурентоспособност, то Словения има да се бори допълнително и с колапса на държавно контролираната банкова система. И за двете държави единственият начин да събудят отново доверието на инвеститорите е да постигнат консолидиране на бюджетите си, с по-голям акцент върху разходната им част. Цикличната фискална политика, която сега се провежда в повечето държави от региона, обаче затруднява бързото завръщане към растежа. Още повече, че частните инвестиции не могат да запълнят празнината, отворила се от недостига на обществени инвестиции.

Einkaufszentren Sofia Bulgarien Mall of Sofia

Потреблението - мощен фактор за растеж - засега остава слабо

Положението на пазара на труда остава напрегнато, но в различните държави се констатират значителни разлики. В България, например, през 2013 настъпи краят на четиригодишния спад в заетостта, докато в Словения през тази година бяха достигнати рекордни равнища на безработицата. С изключение на Полша нивото на заетост във всички източноевропейски страни от ЕС е под равнищата от времената преди избухването на кризата. Това важи и за Сърбия, където в периода между 2008 и 2012 безработицата се увеличи с 8,5 процента, и за България, където увеличението бе 6 на сто.

В някои страни проблемът се изостря допълнително от миграцията - като например в Словакия, където през първото тримесечие броят на заетите в чужбина нарасна с 19 процента. Другояче изглеждат нещата в Албания, където по родните си места се завръщат все повече хора, защото вече все по-трудно си намират работа в Гърция или Италия.

АГ, ДПА, НЦЦ / Б. Михайлова ; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание