Източна Европа май започна да разбира | Новини и анализи от Европа | DW | 04.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Източна Европа май започна да разбира

Какво е общото между Доналд Тръмп, Владимир Путин, Тереза Мей и Китай? Всички те допринасят за разцеплението в ЕС. А източноевропейците явно започват да разбират, че се нуждаят от Общността, казва Алмут Мьолер.

Най-късно след британското решение за Брекзит се засили усещането, че Европа има да води тежка битка срещу антиевропейските настроения. "Това важи най-вече за страните от Източна Европа", смята Алмут Мьолер от Европейския съвет за външни отношения. На този фон Брюксел и Берлин залагат на символите на сплотеността: в понеделник германската канцлерка Ангела Меркел разговаря в Берлин с двамата си колеги от Прага и Братислава по повод 25-годишнината от подписването на договорите за добросъседство с двете страни. Посланието на триото към 27-те от ЕС гласеше: единство.

Редакцията препоръчва

Кой пречи на ЕС?

Именно от това се нуждае Общността в момента - от единство, твърди Мьолер в интервю на агенция Ройтерс. От изток Русия се опитва след Брекзита да разедини още повече ЕС - дори само заради наложените ѝ санкции във връзка с конфликта в Украйна. А на руския натиск са податливи най-вече три източноевропейски страни - България, Гърция и Кипър. Москва, освен това, засилва влиянието си в страните-кандидатки за членство в ЕС.

В същото време в рамките на т.нар. формат "16 плюс 1" Китай се представя като активен инвеститор в Източна Европа: Пекин организира собствени срещи на върха, на които (освен балканските държави) присъстват и отделни страни-членки на ЕС. Неканената ЕК не одобрява тази китайска активност, тъй като тя отслабва влиянието на ЕС върху страните от региона.

След встъпването си в длъжност американският президент Доналд Тръмп пък заяви, че очаквал и други да постъпят като британците и да напуснат ЕС. Той дори би се радвал на подобно развитие. Това буди неприятни спомени за войната в Ирак, когато американското правителство изкова заедно с 10 източноевропейски държави съюз срещу "стара Европа".

И още: на фона на оспорвания вътрешнополитически курс на правителствата в Полша и Унгария мнозина се питат какво още е останало от шумно прокламираните общи ценности в Европа. На срещата на ЕНП в Малта миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че бежанската криза ислямизирала Западна Европа, на което източноевропейските държави можели да се противопоставят само като откажат да прилагат общата европейска бежанска политика.

"Германското правителство обаче реагира прекалено спокойно на тези развития", смята експертката Мьолер. И все пак Берлин, правителствата на повечето други страни-членки и ЕК промениха малко политиката си. Така например след Брекзита комисията атакува много по-решително оспорваната полска реформа в правосъдието. На последната среща на върха пък бе изложена идеята за Европа на различните скорости. "Решението е ясно, макар и индиректно послание към всички страни, спъващи евроинтеграцията. Това послание гласи: ако е необходимо, ще бъдете изоставени", посочва Алмут Мьолер.

И макар че в понеделник лидерите на Чехия и Словакия  подчертаха още веднъж единството на страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Унгария и Полша), Варшава всъщност отдавна се самоизолира от останалите три държави в този формат - заради настояванията си за забавяне на евроинтеграционните процеси. Балтийските държави пък открай време предупреждават, че по темата за бежанците Вишеградската група не говори от името на всички източноевропейци.

Алмут Мьолер

Алмут Мьолер

Без еврофондовете би било трудно

Чешкият правителствен ръководител Бохуслав Соботка даде в понеделник в Берлин следното парадоксално обяснение за това развитие: "След Брекзита трябва да преосмислим какво все още ни свързва". Ами нека поразмишляваме тогава малко в тази посока: всичките 27 страни-членки, в това число източноевропейските държави, са много по-добре защитени вътре в ЕС (като част от Общността), отколкото извън него. Въпреки всичките критики, които Варшава си позволява срещу Брюксел, без ЕС Полша би се страхувала много повече от Русия, отколкото като членка на Общността. А в битката си за по-малко евроинтеграция "поляците изгубиха в лицето на британците един силен съмишленик и партньор", както каза един европейски дипломат. Да не говорим за това, че в преговорите за Брекзит източноевропейците ще се нуждаят от помощта на по-големите страни-членки в ЕС, за да защитят интересите на своите сънародници във Великобритания. В тази връзка в понеделник словашкият премиер Роберт Фицо дори призова за по-твърд подход спрямо Лондон.

Чехия и Словакия посочват и още един аргумент за нуждата от тясно сътрудничество с ЕС и Германия: техните правителствени ръководители увериха канцлерката Меркел, че разчитат на кохезионните фондове на ЕС, за да наваксат изоставането в жизнения стандарт спрямо страните от т.нар. "стара Европа". Дипломат от Вишеградската група наскоро призна, че тези плащания представляват много силно средство за натиск. А също и основание за това тези страни да се отнасят по-дружелюбно към ЕС.

"Солидарността в рамките на Вишеградската група може и да е много важна за четирите страни. Но ние виждаме бъдещето си вътре в ЕС, а не в някакъв регионален съюз", подчерта словашкият премиер в Берлин.

 

ел/аг/ртр