Изпълнението на Ламбовски. И други тревожни сигнали. | Новини и анализи от България | DW | 12.08.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Изпълнението на Ламбовски. И други тревожни сигнали.

Тревожно е, че протестът срещу Пеевски и Доган става все по-тих. А политическите активи на гражданското недоволство тихомълком се пренасят от „Да, България" към президента, съчетано с внимателна реабилитация на ДПС.

Коментар на Георги Лозанов

Протестите не са пърформанс или някакво друго арт събитие, за да имат смисъл сами по себе си. Смисълът им е в разместванията на политическата карта, които ще предизвикат, и във вота, който ще произведат. Повечето публични говорители обаче настояват, че не трябва да се говори за това, защото може да разедини и деморализира хората на площада. И сигурно така ще стане, ако някои от тях вземат, че наистина кажат за какво политическо бъдеще работят. Затова си мълчат, което не им пречи да използват други средства за преразпределение на гласовете в предстоящите избори. Битките са две и се водят успоредно – едната е срещу ГЕРБ, а другата за „наследството на ГЕРБ“.

В началото изглеждаше, че естествен победител и в двете ще е „Демократична България“, защото протестите са гражданско продължение тъкмо на нейната критическа политика и са предизвикани тъкмо от акцията на съпредседателя ѝ Христо Иванов в „Росенец“. Напоследък обаче, въпреки всекидневните „лайфове“ на Иванов от „мястото на събитието“, тази предистория сякаш се забравя.

Удари под кръста срещу Христо Иванов

Политическите активи на гражданското недоволство започват тихомълком да се пренасят от Демократична България към президента и партийните му сродници, съчетано с внимателната реабилитация на ДПС.

Редакцията препоръчва

Размаханият юмрук на Радев срещу Борисов вече не стига. От няколко дни сме свидетели и на удари под кръста, насочени към „Демократична България“ и лично към Христо Иванов.

В неделя, докато Иванов е пред камера, до него изниква бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски и след кратко предисловие казва ключово изречение: „Значи, изключил съм си телефона, защото тоя се обадил на Маджо". Нито се разбира кой е „тоя", нито какво общо има Христо Иванов, но пък върху името му изневиделица е лепнато името на Маджо – мощна фигура от ъндърграунда, при това свързвана с Борисов. Всичко изглежда съшито с бели конци – уж предпазливият до степен да си изключи телефона Ламбовски, съобщава за Маджо „на живо“ пред хилядна аудитория. Иванов е изваден от собствения си нравствен контекст и придърпан в дебрите на конспирациите и договорките. Ударът е нанесен.

Може да се спори чия е била постановката. Подозрението, че „тоя“ е бившият шеф на ББР Стоян Мавродиев, отпраща към ГЕРБ и Христо Иванов им отговори достойно: „Аз мога да направя пълна ревизия на Маджо, вие можете ли?“, напомняйки им за концесиите, които не той, а те са му дали. Но това е епизод от първата битка, от който в края на краищата Иванов спечели. Във втората битка обаче изпълнението на Ламбовски е като измислено от прононсираните пропагандатори на президента, за да го избутват напред като политически лидер на настоящите протести. И да претоплят старите си „опорки" срещу единствения му реален конкурент в тази роля Христо Иванов: той с предишните протести бил докарал Борисов на власт, бил предложил съдебна реформа, с която бетонирал Гешев, бил подкрепян от „джендъри“ и пр. нелепици, украсени тук-таме с по някой факт.

Нима протестът е за парче от баницата?

И още едно на пръв поглед случайно, но заредено със скрити внушения, събитие от отминалия уикенд. Протестен фестивал в парка „Росенец“ под мотото „Искаме Доган да уволни Борисов“. Не друг, а тъкмо Доган! Мотото звучи като подкрепа на нерегламентираната му власт, стига да се насочи срещу Борисов. И носи неизречено обещание, че ако го уволни, ще продължи „да разпределя порциите“, както навремето сам се беше изразил. И както на фестивала се изразява една от протестиращите: „Вие разпределяте баницата. Разпределяйте я точно и ние искаме да живеем, да ядем заедно баницата“. Чудиш се как е възможно целта на гражданското недоволство да е парче от баницата, а не измъкването на ножа от ръката на Доган. Кога протестите престанаха да са и срещу неговото влиянието „от храстите“? Това даже не е метафора, защото тъкмо между храстите в двора на имението си се появява почетният председател на ДПС пред протестиращите, за да им помаха благосклонно.

Най-напред помислих, че това е новина от сайта „Неновините“. После, след като публично изразих дълбоката си почуда от въпросното протестно събитие, ме успокоиха, че то било проява на ирония и пародия. Но ако е ирония, е твърде щадяща към Доган, който накрая дори почерпил протестиращите със сладолед. А ако е пародия, тя по-скоро е на акцията на Христо Иванов отпреди месец на същото място, която хвърли камък в блатото на задкулисието и срещу неговия недостъпен крал, зорко пазен от НСО.

За да не се повтарят старите грешки

Георги Лозанов

Георги Лозанов

И пак вероятно щях да приема всичко откъм „веселата страна“, ако авторитетни медии не го отразиха съвсем на сериозно. И ако авторитетни професионалисти като Живко Георгиев (вярно, със собствен принос към избора на Радев), не предлагаха цялата вина да поеме Бойко Борисов, защото „Не ДПС, Бойко Борисов е кръстник на мафията“. Така не само целенасочено се скъсява историческата перспектива на днешното недоволство, но от неговия фокус започват да изчезват довчерашните му главни герои – за Пеевски все по-малко се говори, а на Доган публикуват стари интервюта като образци на непреходна мъдрост.

Паралелността в смекчаването на тона към ДПС и възхваляването на президента съвсем не е необяснима. Достатъчно е да видим структурата на вота за Радев и да проследим дългата старинна сянка на Кремъл у нас, за да стигнем до една възможна хипотеза за близкото ни бъдеще. Застъпниците, някои вероятно съвсем искрени, че още не му е дошло времето за хипотези, цитират Чърчил: „Ако Хитлер нападне ада, със сигурност ще трябва да кажа една добра дума за ада“. Може да звучи елегантно, но в резултат на такова мислене западните демокрации допуснаха комунистите да окупират за половин век половин Европа.

******

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Реклама