Изложба „Европа и германската живопис през XIX век”. | Начало | DW | 05.03.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Изложба „Европа и германската живопис през XIX век”.

В политическо отношение 19 век в Европа е бурно време, белязано от войни и бунтове, като се започне от освободителните войни срещу Наполеон и мартенската революция от 1848 г. и се стигне до френско-пруската война през 1870 -71г. Как германските художници от тази епоха виждат Европа? Това е темата на изложбата, открита наскоро в Брюксел.

default

Едни търсят художествени образци в далечни страни, други предпочитат нови пейзажни мотиви. Преди Париж да се превърне в художествен център на авангардизма, антична Гърция и “бела Италия” са образци на художниците. Бернхард Маз, директор на Берлинската национална галерия и един от кураторите на изложбата в Брюксел обяснява:

“Италия – страната, в която са ходили почти всички художници, тъй като откриват там инспирацията на ренесансовото и античното изкуство, както и идеални условия за живот.”

Художникът Каспар Давид Фридрих се чувства привлечен от северния пейзаж. Йохан Фридрих Август Тишбайн се насочва към традицията на английската портретна живопис, а Юлиус Шрадер е впечатлен от белгийската историческа живопис.

“Епохата на железниците поощрява това, което е особено силно днес, във времето на модерните медии, а именно връзките между европейските страни.”

Редица немски художници пътуват в други европейски страни; завърнали се в родината си, те носят индивидуалните си впечатления за тези страни, за европейските региони и обществени системи. Художественият обмен в никакъв случай не е едностранен. Английски художници ходят във Ваймар, руски и полски художници учат в художествената академия в Дюселдорф.

“Мисля, че представата ни за 19 век е много погрешна. Знаейки колко много войни са се водили тогава, смятаме, че националното разграничаване е било по-силно отколкото интернационалното чувство. Тази изложба показва, че не е така. Показва, че художниците са наблюдавали какво става извън тяхната страна, пътували са и са се стремили да надхвърлят националните граници.”

Изложбата е подредена в два раздела – пътуване из Европа или по-скоро пътуване в културната история, както подчертава Йоахим Каак, директор на мюнхенската Пинакотек.

В края на 18 век художниците търсят образци в древна Гърция и митологическите мотиви, докато по времето на освободителните войни срещу Наполеон те търсят културните си корени. Символична е картината “Абатството в Айхвалд” от Каспар Давид Фридрих – развалина сред мъртви дъбове. Дъбът като символ на германското величие и неговия залез. В края на 19 век, в епохата на индустриализацията погледът се насочва към вътрешния свят. Адолф Менцел създава една от най-известните си картини, показваща работници в стоманолеярна. Изложбата завършва с Макс Либерман и социалните утопии. Интересно е, разбира се, как художниците от други страни виждат пък Германия. Но това ще е, може би, темата на следващата изложба.