Издирват последните нацисти | Новини и анализи от Европа | DW | 24.07.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Издирват последните нацисти

"Късно, но не прекалено късно" - под това мото Центърът "Симон Визентал" издирва последните живи нацистки престъпници. Но фактът, че обещава премии до 25 000 евро за уличаващи информации, събуди и несъгласия.

"Става дума за около 60 души, които в продължителен период от време ежедневно са участвали в извършването на масови убийства", казва Ефраим Зуров, директор на Центъра "Симон Визентал" в Ерусалим, който се прочу покрай сензационните си успехи по издирването на някои от най-големите нацистки престъпници. Според Зуров, няма давност за престъпленията на тези лица, независимо че всички те са вече на преклонна възраст.

С кампанията "Последен шанс" Центърът иска да издири последните живи нацистки престъпници, които живеят необезпокоявано в Германия. Операцията има за цел да открие нови случаи, за които властите не са знаели, обясняват от Центъра. Общо 2 000 огромни плаката призовават населението в Берлин, Кьолн и Хамбург да сътрудничи на кампанията.

"Надяваме се да получим данни за хора, които са били надзиратели в лагерите на смъртта или са служили в прословутите войски на СС", казва директорът на Центъра. Общо около 6 000 души са работили в концентрационните лагери на нацистите, в които са умъртвени милиони евреи. От престъпниците днес са живи около 2% - или 120 души. Половината от тях вероятно не могат да бъдат съдени поради напреднала възраст и здравословни проблеми, от което следва, че остават около 60 души.

Една симптоматична присъда

John Demjanjuk

Джон Демянюк по време на процеса в Мюнхен

Подтик за инициативата е присъдата, издадена преди две години срещу Джон Демянюк в Мюнхен. Съдът тогава прецени, че работата на Демянюк като надзирател в концентрационния лагер в Собибор е достатъчно основание да бъде признат за виновен, независимо че конкретните улики срещу него бяха относително оскъдни. Допреди тази присъда множество германски съдилища бяха прекратявали сходни дела - с аргумента, че участието на заподозрените в престъпни действия не може да бъде категорично доказано.

Мюнхенската присъда срещу Демянюк откри шанс да се привлекат под отговорност и други нацистки престъпници, независимо от все по-трудното събиране на доказателствен материал. Тъкмо затова новата кампания разчита на сътрудничество от страна на населението. "Ние казваме: милиони невинни хора бяха убити от нацистките престъпници. Помогнете ни да ги изправим пред съда, а ние ще възнаградим всяка информация с премия, стигаща до 25 000 евро", казва Зуров.

Обещанието за парични възнаграждения породи обаче и критики. Израелският историк от германски произход Майкъл Волфсон смята, че е безвкусица да се обещават пари за главата на издирваните. Нещо повече: той е убеден, че това е и вредно, защото поражда съчувствие към застарелите военни престъпници.

Със смесени чувства реагира и политологът Йоахим Перелс, чийто баща е убит от нацистите. Самият той от години насам изследва нацисткото минало. Перелс припомня, че в Лудвигсбург има специално създаден център, който е натоварен с наказателното преследване на бивши нацистки престъпници. Тамошната ангажирана прокуратура в момента подготвя съдебни разследвания срещу 50 бивши надзиратели в концентрационни лагери.

"Кафявото" минало на германското правосъдие

Flash-Galerie Memorium Nürnberger Prozesse

В Германия съдебното издирване на нацистките престъпници не протича последователно

По същество обаче Перелс споделя упреците на Центъра "Симон Визентал" срещу германското правосъдие - за това, че то твърде дълго си е затваряло очите за престъпленията. "В Германия са осъдени едва 160 нацистки престъпници. Това е твърде неубедителен резултат, като се има предвид колко масово са били избивани евреи и роми", казва Перелс.

Ученият обяснява това с факта, че през 50-те и 60-те години на миналия век близо три четвърти от състава на германското правосъдие са съставлявали съдии и прокурори, работили като такива и по времето на Третия райх. Въпросната приемственост, според него, е довела до "ужасяващо погрешни съдебни решения", взимани десетилетия след края на войната.

Междувременно са настъпили промени не само в германската съдебна власт, но и в цялото общество. Показателно е това, че непосредствено след войната повече от половината германци са били на мнение, че не бива да се търси съдебна отговорност за нацистките престъпления. Днес погледът на обществото над този период от историята му е значително по-критичен.

Автор: А. Бергер, Б. Рачева/ Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва