Изгубеното поколение на Сирия | Новини и анализи по международни теми | DW | 12.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Изгубеното поколение на Сирия

Войната прогони стотици хиляди сирийски деца от родината им. И от училището. Особено сложна е ситуацията с тийнейджърите: онова поколение, което едва ли някога отново ще стъпи в училище. Дори и след края на войната.

В ливанската долина Бекаа се редят един след друг стотици лагери за сирийски бежанци: сред полета и храсталаци са издигнати палатки, покрити с платнища, повечето от които носят инициалите на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR). Войната в съседна Сирия не е далече - до границата има не повече от 15 км. Понякога дори можеш да доловиш "гласа й".

Войната се чува и в Бар Елиас - градче, което преди години имаше около 35.000 жители. Никой не знае колко са сега - защото точният брой на сирийците, пристигнали тук през последните години, не е известен никому. В малкия бежански лагер "Медиен" край главната улица живеят девет големи семейства, пристигнали от Кусеир – град в околностите на Хомс. Повечето от обитателите на лагера са деца. Той е създаден от Медиен ал Ахмед през 2013 година. Затова и носи неговото име. От четири месеца насам в лагера има и малко импровизирано училище. В него се обучават 65 деца - от този и намиращите се наоколо бежански лагери. Ежедневните учебни занятия пак са по инициатива на Медиен.

Тежката съдба на бежанските деца

Уроците започват в 8 часа. "I am from Syria", "You are from Syria" ("Аз съм от Сирия", "Ти си от Сирия"), изписва Хатем Ахмад. Той е на 15. Той е трябвало да напусне училището в шести клас. Войната прогонила него майка му и двете му сестри в Ливан. Баща му е починал отдавна. "Сега ходя тук на училище, за да не забравя как се чете и пише. Освен това уча и английски", казва Хатем.

В малката класна стая има няколко тесни дървени пейки и килим. Учителите закриват дупките по стената с каквото могат - за да не нахлува топлина в и без това горещото помещение. Ток там има рядко. А мазилката се рони от стените. "Получавали сме и дарения, но и те не са достатъчни. Трябват ни още куп неща", казва Медиен. "През лятото имаме нужда от вентилатори, а през зимата – от отопление", добавя той.

От съседните класни стаи долитат гласовете на по-малките деца, които напевно декламират буквите на арабската азбука. Учениците са разделени в три класа - в зависимост от познанията им. Сред тях има и деветгодишни, които никога преди не са ходили на училище заради войната.

"В началото ни помагаше една организация. Но сега правим всичко сами", разказва 39-годишният Медиен. В Сирия той е бил търговец, а днес е учител в бежанския лагер - заедно с двама сирийски доброволци, които в родината си са били учители. Медиен ал Ахмад произхожда от заможно семейство, но войната му отнема всичко. Когато през 2012 пристига в Ливан, се включва в различни инициативи на организации, полагащи грижи за сирийските бежанци.

"Учениците често сравняват сирийските си училища с нашето. Обичат да си спомнят за онова време", казва учителят Муафак Мелхем. В Сирия той е преподавал в начално училище. "Децата често се чудят и питат какво биха могли да работят в бъдеще, след като имат толкова лошо образование. Това определено ги тревожи." Защото едно е ясно: за времето, което са били в палатковото училище в Ливан, те няма да получат никакво свидетелство.

Бъдещето на сирийските деца създава тревоги и на Медиен и неговите помощници. "Опитваме се да обясним на децата, че не бива да работят по полетата", казва единият от тях. Дори 8-годишни деца са се хванали на работа във фабрики или в строителството. А това е тежък физически труд. Някои стават жертва на проституция. Ливанските политици пък се опасяват, че част от младите момчета и мъже с лошо образование могат да попаднат в лапите на екстремистите.

И 15-годишният Хатем Ахмад работи след училище - на полето или на някой строеж. "Получавам около 18.000 ливански лири на ден", разказва той. Това са около 10 евро. Като най-възрастното дете в семейството той помага на овдовялата си майка за изхранването на сестрите си. "С удоволствие бих учил и повече, но три до четири часа на ден все пак са по-добре от нищо."

"Длъжни сме да направим нещо, за да не загубим цяло едно поколение сирийски деца", казва създателят на лагера. Той е наясно, че Ливан не е в състояние да им окаже повече помощ. Включително и поради това, че политиците в страната взаимно се блокират. От три години насам партиите не могат да се споразумеят около избора на нов държавен глава. А и икономиката на страната е в разруха. Това влошава и положението на сирийските бежанци – те нямат право да работят, но повечето от тях все пак се трудят нелегално, защото помощите на хуманитарните организации са крайно недостатъчни. Много от бежанците не получават дори и такива - защото не са регистрирани. А това бе забранено от ливанското правителство през 2015: то самото не се грижи за подслоняването на бежанците, но поне на хартия иска да покаже, че се опитва да намали притока на нови бежанци. Няма ли регистрации, де факто няма бежанци.

Libanon Flüchtlingslager Medyen Beeka

Училището в бежанския лагер "Медиен"

Стотици хиляди не ходят на училище

Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, в момента близо 1,1 млн. души от съседна Сирия търсят убежище в Ливан. Предполага се обаче, че реалният им брой е много по-висок: говори се за 2 милиона. За страна, чието население наброява едва 4,5 млн. души, това е голямо предизвикателство.

Бежанците от съседна Сирия са бреме не само за двустранните отношения, които и преди войната не бяха особено добри. Те са изпитание и за местната инфраструктура. Въпреки това ливанските власти още от началото на сирийската война полагат усилия да намерят училища за бежанските деца.

500.000 от тях, по данни на правозащитната организация "Human Rights Watch", би трябвало да посещават учебни занятия. Половината от тях обаче не ходят на училище, не могат да четат, да пишат и да смятат. "Искаме в нашето училище да идват повече деца, защото те имат право на образование", казва Медиен. Бедата е там, че почти никой от сирийските бежанци не може да си позволи подобен лукс. Особено тийнейджърите са сериозен проблем – става дума за онова поколение, което едва ли ще стъпи повече в училище дори и след края на войната, казва учителят и добавя: "Това поколение беше просто откъснато от образованието, а децата стават все по-големи. Нужно е поне да изучат някакъв занаят, за да могат поне да помогнат за възстановяването на нашата страна, когато някой ден войната приключи", казва с тревога 39-годишният Медиен ал Ахмед.

Подобно съдържание